О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София 06.01.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 731/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за у. на и., п. от п. д., [населено място], срещу въззивно решение от 11.02.2011 г. по гр. дело №177/2010 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №18 от 30.06.2010 г. по гр. дело №762/2008 г. на Сливенския окръжен съд за отхвърляне на предявените искове срещу И. К. И., Ц. П. И. и [фирма] с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 881 428 лв.
Ответниците по касационната жалба И. К. И., Ц. П. И. и [фирма] оспорват жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от И. К. И., Ц. П. И. и [фирма] срещу същото решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените искове с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 155 007 лв.
Ответникът по тази касационна жалба К. за у. на и., п. от п. д. оспорва жалбата.
Бургаският апелативен съд е приел, че производството по ЗОПДИППД се провежда когато е установено, че дадено лице разполага с имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпления, които са изчерпателно изброени в чл.3, ал.1, т.1-25 от закона. В случая с одобрено от съда споразумение ответникът И. К. И. е признат за виновен в това, че без съответно разрешение е устроил хазартна игра – престъпление по чл.327, ал.1 НК като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Така извършеното от него престъпление попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т.22 от закона, което сочи за наличие на единия от елементите на фактическия състав.Ответниците И. К. И. и Ц. П. И. за проверявания период от време са придобили в режим на съпружеска имущества общност по възмезден начин подробно описаното в мотивираното искане на комисията имущество, с част от което по-късно са се разпоредили. Понятието „значителна стойност“ е определено в §1, т.2 от закона, където е посочено, че „значителна стойност“ е тази над 60 000 лева. При прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и МПС с договори съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази, посочена в нотариалния акт или договора, а е пазарната такава. Поради това както К., така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка. По делото е установено, че реалната пазарна цена на недвижимото и движимо имущество, придобито от ответниците през проверявания период е на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД. Основателността на предположението, че имуществото е придобито от престъпна дейност се извежда по принцип от вида престъпление, за което е осъден ответникът. Законът не изисква установяване на причинно- следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което е осъдено лицето и придобиването на имущество на значителна стойност. Този извод следва от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД. Предвидените в тази разпоредба престъпления не винаги предполагат установена получена от лицето материална облага. В случая може да се направи основателно предположение, че част от процесното имуществото е придобито от престъпна дейност. По делото е установено, че такова имущество е на обща стойност 155 007 лв. и то следва да се отнеме в полза на държавата.
По жалбата на К. за у. на и., п. от п. д. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали стойността на един от процесните имоти – язовир в [населено място], област Я., следва да бъде определена по пазарната цена съобразно заключението на вещото лице по делото, която е в размер на 65 637 лв. или следва да се съобрази експертната оценка приложена към мотивираното искане на комисията, според която пазарната му цена е 290 300 лв. и дали е допустимо със свидетелски показания и документи без достоверна дата да се доказват доходи от земеделска продукция в страната и от работа в чужбина, както и направени дарения. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 11.02.2011 г. по гр. дело №177/2010 г. на Бургаския апелативен съд по касационната жалба на К. за у. на и., п. от п. д. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили изхода на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея стойността на имуществото се определя с оглед всички обстоятелства по делото като съдът не е обвързан нито от цената, посочена в договора, нито от неприети по реда на ГПК заключения на вещи лица, каквото представлява посочената експертната оценка, приложена към мотивираното искане на комисията. Доказването на произхода на средствата, вложени в имуществото, включително и установяването на доходи от продажба на земеделска продукция и от полагане на труд по трудово правоотношение в чужбина, както и направени дарения, може да стане със всички допустими по ГПК доказателства.
По жалбата на И. К. И., Ц. П. И. и [фирма]. Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това какъв е критерият за определяне стойността на имуществото, чието отнемане се иска и коя стойност подлежи на съпоставка с доходите на ответниците – пазарната стойност или тази, която е посочена в документа за собственост; какво означава имущество, придобито от престъпна дейност и има ли законова презумпция за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото; както и за задължението на съда да се произнесе за липсата или наличието на принос на съпругата Ц. П. И. за придобиването на имуществото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 11.02.2011 г. по гр. дело №177/2010 г. на Бургаския апелативен съд по касационната жалба на И. К. И., Ц. П. И. и [фирма]. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, включително и решенията, представени от самите касатори.
Според тази практика пазарната цена на имуществото към момента на извършване на проверката има значение за определяне значителността на стойността му по смисъла на разпоредбата на чл.3 ЗОПДИППД, а действително извършените разходи за придобиването са относими при сравняването с доходите на лицето, след приспадане на разходите му за издръжка. Придобивната стойност се определя с оглед всички обстоятелства по делото.
Според установената съдебна практика е необходимо да има връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпната дейност. Този извод следва от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Имущество, което подлежи на отнемане, се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и – чл. 2 ЗОПДИППД. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от прех. и заключителните разпредби на закона/, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/. Тя трябва да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника по иска. Имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД, трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпление измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД.
Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС като е признал наличието на принос на съпругата Ц. П. И. за придобиването на процесното имуществото. Той е изследвал нейните доходи, поради което е приел, че една част от имуществото не е придобито от престъпна дейност.
Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2011 г. по гр. дело №177/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.