О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 24.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1511 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, е отменено решение № 30 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 117/2007 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която предявеният от В. Н. Х., действащ като ЕТ с фирма „В. Х.” със седалище [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 3 923. 15 лв. до 5 628. 63 лв. и вместо него е постановено друго такова, с което търговското дружество е осъдено да заплати на ищеца още 1 705. 48 лв. – разликата над вече присъдените 3 923. 15 лв. до претендираните 5 628. 63 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2006 г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 063 лв. – сторени разноски по делото. В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на основанието по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответното дружество за репариране на причинените на ищеца имуществени вреди върху собствения му недвижим имот от извършено от дружеството строителство. Размерът на вредата е определен да възлиза на 5 628. 63 лв., включващ наред с разноските по почистване на терена от строителни отпадъци и за възстановяване на ограда, и тези по рекултивация на терена на имота – полагане на земна маса и затревяване. Съдът е основал решаващите си изводи за размера на щетите, търпени от ищеца в качеството му на собственик на имота, възприемайки заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, като са изложени подробни аргументи защо не кредитира експертното заключение на едно от вещите лица от състава на тройната експертиза, изразило особено мнение, според което размерът на подлежащите на обезщетяване вреди, е друг, по – нисък.
Против решението на Софийския апелативен съд в частта, с която предявеният от В. Н. Х., действащ като ЕТ с фирма „В. Х.” със седалище [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 3 923. 15 лв. до 5 628. 63 лв. и вместо него е постановено друго такова, с което търговското дружество е осъдено да заплати на ищеца още 1 705. 48 лв. – разликата над вече присъдените 3 923. 15 лв. до претендираните 5 628. 63 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2006 г.до окончателното й изплащане, е постъпила касационна жалба от [фирма] – [населено място].
Поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, обусловил атакуваното решение, за правното значение на експертното заключение при наличие на особено мнение на едно от вещите лица от състава на тройната експертиза, който бил разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Формулираният в изложението към касационната жалба правен въпрос макар да обуславя решението по делото, не обосновава приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането му до касационен контрол. Приложените съдебни решения не дават противоречиво разрешение на поставения въпрос, различно от възприетото в обжалваното въззивно решение. В тях е застъпено становището, че за да основе решението си на приетото по делото заключение (за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. Такава е константната съдебна практика и тя е съобразена от въззивния съд (вкл. и разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение /ТР/ №1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК), който е изложил подробни и аргументирани съображения защо дава вяра на заключението на мнозинството от експертите в състава на тройната съдебно – техническа експертиза, а не на изразилото особено мнение вещо лице. По тези мотиви липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по т. 1, предвид на факта, че приложените съдебни решения (извън цитирания по – горе тълкувателен акт) не формират задължителна съдебна практика (такава по чл. 290 ГПК), тъй като са постановени при действието на ГПК (отм.) – вж. разясненията по т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.