О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр.София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. И. Г. срещу определение на Великотърновски окръжен съд № 458 от 18.08.2011 г. по гр.д.№ 934/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Великотърновски районен съд от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 1005/ 2011 г. за връщане на подадената от М. Г. въззивна жалба срещу решение по същото дело № 682/ 04.07.2011 г., като просрочена.
Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като срокът за въззивно обжалване не може да започне да тече преди да й бъде връчен препис от решението, срещу което е подадена жалбата. Според нея разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК е в противоречие с общото правило на чл.7 ал.2 от ГПК. Счита, че като е приел обратното, въззивният съд е постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на определение на ВКС, І г.о. № 622/ 30.12.2008 г. по гр.д.№ 2242/ 2008 г. Поради това моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна „О. на д., п. и г.” Е., [населено място], не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното определение.
За да го постанови, въззивният съд е приел, че ищцата е предявила искове за защита срещу незаконно уволнение, които се разглеждат по правилата на бързото производство. В тези случаи обжалването на постановеният по исковете съдебен акт става при условията на чл.315 ал.2 от ГПК, като срокът за обжалване тече от датата, на която решението е обявено и за която съдът е уведомил страните в последното съдебно заседание. Връчването на препис от решението на страните става в изпълнение на друго задължение на съда, но няма отношение за срока на обжалване. Последният тече не от датата на връчване на преписа, а от датата, на която съдът е обявил решението.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос обуславя въззивното определение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Определение на ВКС, І г.о. № 622/ 30.12.2008 г. по гр.д.№ 2242/ 2008 г., на което ищцата се позавава, разрешава правния въпрос относно това, от кога тече срокът за обжалване, ако съдът, въпреки липсата на задължение, изпрати на страните съобщение за решението. То не разглежда хипотезата, при която съдът е изпратил на страните препис от решението в изпълнение на нормативно възложени му задължения.
По поставения от жалбоподателката въпрос има трайна практика на ВКС, включително такава по чл.274 ал.3 от ГПК, която е обвързваща за въззивните съдилища. Решение, постановено в особено исково производство по глава 25 от ГПК, подлежи на обжалване при специалните условия на чл.315 ал.2 от ГПК. Съдът трябва да посочи деня, в който ще обяви решението си и ако до този ден решението действително е обявено, срокът за обжалването на решението за страните тече от датата на обявяването. Няма значение кога те са получили препис от решението – въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт следва да бъде подадена в двуседмичен срок от обявяването, или същата подлежи на връщане като просрочена. Правилото на чл.315 ал.2 от ГПК не противоречи на общото правило по чл.7 ал.2 от ГПК. Двете норми имат различно приложно поле. Първата урежда срок за обжалване, а втората – процесуално задължение за съда да връчва преписи от обжалваемите си актове на страните. В този смисъл са определение № 364 от 1.07.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 319/2009 г., ІV г.о.; определение № 594 от 18.10.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. 539/2010 г., ІV г.о.;определение № 599 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 553/2010 г., ІІІ г.о.; определение № 122 от 18.02.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 87/2010 г., ІV г. о.; определение № 622 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2242/2008 г., I г. о.; определение № 693 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 578/2010 г., ІV г. о.; определение № 486 от 26.08.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 394/2009 г., ІV г. о.; определение № 207 от 29.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 134/2010 г., ІV г. о.; определение № 248 от 05.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 207/2011 г., ІІІ г. о.; определение № 342 от 23.06.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 224/2011 г., ІІІ г. о.; определение № 399 от 26.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 362/2011 г., ІІІ г. о.; определение № 483 от 28.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 399/2011 г., ІV г.о.; определение № 519 от 12.10.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 310/2011 г., ІІІ г.о. и др. Следователно на поставеният от жалбоподателката правен въпрос въззивният съд е отговорил не в противоречие, а в унисон с практиката на ВКС, поради което по него касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски окръжен съд № 458 от 18.08.2011 г. по гр.д.№ 934/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: