3
определение по гр.д.№ 1242 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 09.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1242 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. В. лично и като пълномощник на Й. П. Й. против решение № 260 от 27.09.2011 г. по в.гр.д.№ 279 от 2011 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 166 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 352 от 2011 г. на Севлиевския районен съд за допускане на делба между касаторите и Х. Й. П..
В касационната жалба се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно като постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с незадължителна практика на ВС /по-конкретно с решение № 1060 от 19.05.1956 г. по гр.д.№ 1357 от 1956 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 3020 от 13.10.1982 г. по гр.д.№ 2104 от 1982 г. на ВС, Първо г.о./ по въпроса: дали съделителят има право да повдига спор относно това дали някой от съделителите има право да участва в делбата и какви са дяловете в съсобствеността и след първото по делото съдебно заседание. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Х. Й. П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делбата между касаторите и Х. Й. П., въззивният съд е приел, че представеният към исковата молба нотариален акт за собственост по давност № 176 от 22.10.2010 г. установява, че страните са съсобственици на делбените имоти при посочените в исковата молба квоти. Приел е също така, че делбата следва да се допусне така както е поискано в исковата молба, тъй като въззивницата Р. В. не е подала отговор на исковата молба и не е оспорила иска за делба. Нещо повече, дъщерята на Р. В., която е била неин пълномощник по делото пред РС, изрично е заявила, че майка й не оспорва квотите на страните в съсобствеността.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение, тъй като представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения на ВС са неотносими към настоящия казус: Тези решения касаят тълкуване на съдържащите се в ГПК /отм./ норми за съдебната делба, докато настоящия казус е свързан с тълкуване и прилагане на нормите на новия ГПК, предвиждащи преклузивни срокове за възраженията на ответниците по иска и за представяне на доказателства, включително и в особеното производство по съдебна делба.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, това основание е налице, или когато за конкретния казус няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато са настъпили такива промени в обществените отношения или в законодателството, които налагат промяната на едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В конкретния случай по поставения правен въпрос затова дали с неподаването на отговор на исковата молба за делба и с неоспорването на иска в първото по делото заседание се преклудират правата на съделителя по-късно да оспорва съсобствеността и квотите на страните в нея, вече е постановена задължителна практика на ВКС /решение № 311 от 04.01.2012 г. по гр.д.№ 503 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, според които възраженията на съделителите в делбеното производство относно лицата, между които следва да се допусне делбата и техните квоти в съсобствеността се преклудират в първото по делото съдебно заседание/, на която практика обжалваното решение не противоречи. От постановяването на тази задължителна практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 27.09.2011 г. по в.гр.д.№ 279 от 2011 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.