ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 688
София, 07. юни 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1705 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 21.07.2011 г. по гр.д. № 2455/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 18.11.2010 г. по гр.д. № 25761/2010, с което са уважени предявените искове по чл. 128 КТ.
Недоволен от решението в частта по иска за допълнително възнаграждение е касаторът П. [фирма], София, представляван от юрк. К. К., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността между същите страни да съществуват различни трудови правоотношения, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. П. И., представляван от адв. П. В. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение и с анекс от 05.01.2009 г. са уговорили дължимостта на допълнително възнаграждение в размер на 8.200 евро, което ответникът не е изплатил на ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена) нито се разрешава се противоречиво от съдилищата (противоречива практика не е представена). Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че трудовото правоотношение за една и съща трудова функция е едно, независимо от това колко договори и анекси към тях са сключени от страните.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 21.07.2011 г. по гр.д. № 2455/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.