02_224/10.02
чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението»гр.с вх. № / 10.02.2011г.в което молите да Ви бъде предоставена информацияотносно данъчна регулация накомандировъчните разходи.
В запитването си сте изложили следната фактическа обстановка:
Основна дейност на дружеството е довършителни строителни работи с персоналпредимно отзидаро – мазачи, бояджии и строителни работници. В трудовите договориза място на работае определенатериторията на гр.В
Спецификата на извършваната дейност налага командироване на работници по обекти , извън територията на град В..
Задавате следните въпроси:
Имат листроителните работници право на дневникомандировъчни разноски ?
Има ли основаниеза данъчна регулацияна дневни, пътнии квартирни разноски с огледна факта, чеработницитеизпълняватработните си задълженияизвън населеното мястов което живеяти извън посоченото място по трудов договор ?
Нормативните документи регламентиращи командировките в страната и чужбина са Наредбата за командировки в страната /посл. изм. Дв. бр.2/07.01.2011г./ Същатае издадена на основание чл. 215 от Кодекса на трудавъв връзка с чл. 121 от с.к.От гореизложеното следва, че по правило тези нормативни документи уреждат командироването на лица, които са втрудовиправоотношенияпо КТ.
За въпроси по прилагане на Наредбата, следва да се обърнете къмМинистерството на труда и социалната политика в зависимост от възложената с § 4 от ПЗР на наредбата компетентност
С оглед горното и при така изложената фактическа обстановкаизразяваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбите на чл.19,ал.2 от НКС, на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място, без нощуване, се изплащат дневни пари в размер до 50 на сто от размера на чл.19 ал.1 от същата наредба. Право на дневни пари за всеки ден работника придобивакогатое командирован извън населеното място, което е посочено в трудовия договор като месторабота.
За целта следва да се издаде командировъчна заповед на всеки отделен служител или работник: в която да бъде описано наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни(ако е служебен транспорт се изписва
това обстоятелство задължително в заповедта за командировка) и квартирни пари (в случая следва да се запише изрично, че служителя няма право на квартирни пари); необходимостта и вида на отчета за извършената работа.
Следвада се спазва и изискването на чл.6 ал.1 т.2 от НКС, че не се считат за командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение, т.е. изпълнението на служебните задачи задължително следва да бъде извън границите на населените места по трудовия договор.
Предвид нормата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ, превишението на дневнитекомандировъчни пари над размерите определени за лицата по трудови правоотношенияпредставляват облагаем доходот извънтрудови правоотношенияи следва да се декларира в Приложение № 3(таблица7) към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За удостоверяване наизплатеният доход и удържаният данъккъм декларацията сеприлага служебна бележкапо чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, издадена от платецана дохода.
Съгласно чл.73 от ЗДДФЛ, платците на доходи (предприятия и самоосигуряващите се лица) изготвят и представят на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода до 30 април на годината, следваща отчетната, справка по образец, за изплатените от тях доходи на физическите лица, различни от трудовоправни отношения и пенсии. Тази норма задължава предприятията – платци на доходи, да декларират изплатените в по-голям от определения по наредбата размер на дневни пари за командировки, на всяко физическо лице, на което са изплатили такива суми
ЗКПО не третира размера на изплащаните дневни пари за командировки. Разходите за командировки се признават за данъчни цели, независимо от правоотношението, в което се намират командированите лица – трудови или извънтрудови. Необходимо е пътуването и престоят да са свързани с дейността на командироващото предприятие и да бъдат отчетени документално съгласно изискванията на нормативната уредба (чл.33 ЗКПО)
Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са изложени в чл.10 от ЗКПО. Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случай на неизпълнение на цитираната разпоредбаразходите няма да бъдат признатиза данъчни цели съгласно чл. 26 т.2 от ЗКПО.
‘