5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 02.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 289 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “С. 2000”ЕАД, [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 3 от 03.01. 2011 год., постановено по възз.д.№ 1864/2010 год., в частта, с която е потвърдено решение на Варненския районен съд № 2187/17.06.2010 год., по гр.д.№ 7401/2009 год. и е уважен предявения от [фирма] срещу касатора, като ответник, иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 18 851.37 лв. – остатък от неплатено възнаграждение по договор за строителство от 21.05.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба – 14.07.2009 год. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която по реда на чл.271, ал.1 ГПК е осъден същия да заплати на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД, на [фирма] сумата 4 576.99 лв., представляваща договорен краен лимит на неустойка за забавено плащане за приетото изпълнение за целия период на длъжниковата забава, заедно с деловодните разноски общо за двете инстанции в размер на 1693.80 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение н съществените процесуални правила, свързани с преценката и доказателствената сила счетоводните документи и тяхното счетоводно отразяване и на материалния закон- чл.264 ЗЗД и чл.293, ал.2 ТЗ – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на договорната клауза на чл.4 относно начина на определяне окончателната стойност на изработеното и законовото правило на чл.293, ал.2 ГПК касаторът основано възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че осчетоводяването на съставената от изпълнителя фактура за стойността на възложения му трудов резултат е конклудентно действие, установяващо приемането му от възложителя по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право- следва ли възложената работа да се счита за приета от възложителя с факта на осчетоводяване на издадената от изпълнителя фактура за стойността и, противоречи на изразеното в тази насока становище в сила решение № 310 от 03.04.2008 год., по т.д.№ 994/2007 год. на ІІ-ро т.о..
Едновременно с поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава и на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че доколкото във вр. с така формулирания въпрос на материалното право, който всъщност е свързан с приложението на чл.264, ал.1 ЗЗД , във вр. с изискването на чл.293, ал.2 ТЗ, липсва тройно установена съдебна практика, същият се явява и от значение за точното и прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по постановените срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени искове – главен по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и акцесорен по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, Варненският окръжен съд е счел за установено наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, породено от сключен помежду им договор за изпълнение на СМР за обект хотел “Е.” в к. к. ”Св.св.К. и Е.” и прието по него, без възражение от възложителя, изпълнение на изработеното, но неплатен остатък от уговореното възнаграждение, престирано 50 % авансово.
При обосноваване на изградения правен извод за осъществено от възложителя приемане на извършената работа по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, обуславящо изискуемост на дължимия остатък от уговореното възнаграждение, решаващият съд се е позовал на реалното и предаване и във фактическата власт на ответника, като и на мълчаливо изразено , чрез предприетите действия – надлежно осчетоводяване на издадената от изпълнителя данъчна фактура за общо остойностеното изпълнение, препращаща към 2 протокола, обр.19 за приемане на изработеното по вид и стойност и частично плащане на материализираните в същата суми, негово съгласие, за съответствието и с договореното.
Позовавайки се на въведената с чл. 301 ТЗ презумпция, като ирелевантно за крайния правен резултат по делото решаващият съд е преценил предприетото от ответника оспорване автентичността на издадената фактура. Счел е, че при отсъствие на ангажирани в хода на делото доказателства и дори позоваване от страна на кредитора на направено от него допълнително изявление, с което да уведоми изпълнителя за проявили се впоследствие отклонения от качеството на изпълнените СМР и за избора на съответната защитна форма от алтернативно предвидените от законодателя в чл.265 ЗЗД възможности , В. е отрекъл и основателността на направеното възражение за отбив от цената.
Съображенията се, че доколкото по силата на чл.264, ал.2 ЗЗД изявлението на кредитора се дължи незабавно, то отсъствието на данни, че проявилите се скрити недостатъци са били своевременно рекламирани, вкл. съобразно уговорената с клаузите на процесния договор форма, то възложителят е предприел ремонта на свой риск и не може да противопостави на изпълнителя довод за отговорността му, поради вече отстранен дефект.
С оглед изхода на спора по главния иск за основателна е счетена и акцесорната искова претенция, основана на чл.92, ал.1 ЗЗД.
Следователно решаващите мотив в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, като релевантен за крайния правен резултат по делото, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което основната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, не е осъществено основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Соченият селективен критерий, според прието и в т. 3 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, има предвид хипотезата, когато идентичен с разрешения в обжалвания съдебен акт материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл, е получил различно разрешение в практиката на съдилищата, като несъответствието трябва да е обусловено не от преценката на различните факти и доказателства по отделните дела, а от различното тълкуване на закона, какъвто не е разглежданият случай.
В цитираното решение на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС № 310/ 03. 04. 2008 год., по т.д.№ 994/2007 год. се касае за видими, а не скрити недостатъци, установими при обикновен преглед, поради което е прието, че при безспорното наличие на знание у изпълнителя за същите, поръчващият е освободен от вмененото му с чл.264, ал.1 ЗЗД задължение, като при обосноваване на крайния правен извод съдът се е позовал на приложените по делото доказателства – разменена между съконтрахантите кореспонденция за констатираните недостатъци и водени помежду им преговори за евентуален отбив от цената .
Следователно, доколкото подлежащите на преценка обстоятелства и ангажирани доказателства в разглежданото от В. дело са напълно различни от обсъдените в приложеното и посочено по- горе решение, вкл. предвид скрития характер на твърдяните недостатъци, то различният краен правен резултат е и ирелевантен за въведеното с т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК противоречие и не го обосновава.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че така визираното основание не е аргументирано в съгласие с постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което е неясно с какво поставеният от касатора правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в тяхното кумулативно единство, то във вр. с приложението на чл.264 ЗЗД, вкл. в разглежданата хипотеза на приемане на изработеното чрез конклудентни действия съществува не само трайно установена съдебна практика, но и задължителна за съдилищата в страната, създадена при новия процесуален ред –чл.290 и сл. ГПК. Израз на същата е решение № 231 от 13.07.2011 год., по т.д.№ 1056/2009 год. на ІІ т.о., според което релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение, като последните подлежат на преценка във всеки конкретен случай, както е процедирал и В..
Водим от изложените съображения настоящият състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 3 от 03.01. 2011 год., по възз.д.№ 1864/2010 год., по касационната жалба на “С. 2000”ЕАД, [населено място], с вх. на В. № 3774/04.02.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: