О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 11.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 527 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” А. , гр. С. против въззивно решение № 118/20.12.2008 г. по в. т. д. № 622/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от “Софийски имоти” ЕА. искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ жалбоподателят е бил осъден да заплати по иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 20 700,50 лв., ведно със законната лихва и разноски по компенсация.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с дължимостта на ДДС при отсъствие на уговорка между страните в текста на договора, регламентиращ размера на месечния наем, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./, както и относно предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че въззивната инстанция се е произнесла по два съществени по смисъла на чл. 280 ГПК въпроса: – за приложението на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./ с оглед присъждане на ДДС върху договорена наемна цена, и за необходимостта от доказване размера на претърпените вреди, при претендиране присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят е посочил, че по първия въпрос Софийски апелативен съд е приел, в противоречие с чл. 56, ал. 2 от ЗДДС /отм./, че ДДС се дължи отделно и е начислил освен наемната цена и допълнително дължим данък, вместо съобразяване с разпоредбата на закона.
По втория значим въпрос, в изложението към касационната жалба, се излагат съображения за това, че ищецът е следвало да докаже размера на претърпяната вреда, тъй като от съдържанието на чл. 236, ал. 2 ЗЗД не следвало, както е приел въззивният съд, че обезщетението винаги е в размер на договорената наемна цена по прекратения договор. Според жалбоподателя, тези два въпроса са от значение за разрешаването на възникналия правен спор, тъй като от решаването на първия от тях зависи размера на дължимата наемна цена по първия от исковете, а от разрешаването на втория, зависи основателността на претенцията с оглед пълното й доказване.
Посочена и приложена е практика на отделни състави на ВС и ВКС: Решение № 37/25.01.2005 г. по гр. д. № 297/2004 г. на ІІ отд. на ВКС; Решение № 581/23.07.2008 г. по т. д. № 196/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС; Решение № 643/09.10.2008 г. по т. д. № 330/2008 г. на ІІ т. о. ВКС; Решение № 1581/28.06.2005 г. по гр. д. № 1186/2004 г. на ІV г. о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по материалноправни въпроси, свързани с изпълнението на търговски договор, както и по въпроси, свързани с преустановяване на договорната обвързаност и правните последиците от този юридически факт. Даденото от Софийски апелативен съд разрешение в обжалваното решение, по повод претенция за заплащане на наемна цена за определен период от време и за начисляване на ДДС, е в отклонение от застъпеното от ВКС становище в тази насока, материализирано не само в цитираната трайна практика на съда, но и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 69/11.06.2009 г. по т. д. № 709/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Що се отнася до втория въведен от жалбоподателя въпрос, свързан с доказване размера на вредите, при предявен иск за присъждане на обезщетение за ползване на имота без съгласието на наемодателя след прекратяване на договора за наем по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, то и по отношение на него са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид даденото от въззивния съд разрешение и постановките в цитираната и приложена трайно установена практика на ВКС в тази насока, но и при съобразяване с наличието на постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 90/08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І т. о. на ВКС и Решение № 68/21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 630,86лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 118/20.12.2008 г. по в. т. д. № 622/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на “Софийски имоти” ЕА. сумата 10 843,12 лв., съставляваща неплатена наемна цена, ведно със законната лихва и в частта, с която същият е осъден да заплати сумата 20 700,50 лв., обезщетение за ползване на офис за периода от 16.07.2005 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва и за присъдени разноски по компенсация в размер на 1 477,22 лв.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 630,86 лв. в едноседмичен срок от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №647 от по нак. дело №1211/1211 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 11.11.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 527 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” А. , гр. С. против въззивно решение № 118/20.12.2008 г. по в. т. д. № 622/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от “Софийски имоти” ЕА. искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ жалбоподателят е бил осъден да заплати по иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 20 700,50 лв., ведно със законната лихва и разноски по компенсация.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с дължимостта на ДДС при отсъствие на уговорка между страните в текста на договора, регламентиращ размера на месечния наем, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./, както и относно предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че въззивната инстанция се е произнесла по два съществени по смисъла на чл. 280 ГПК въпроса: – за приложението на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./ с оглед присъждане на ДДС върху договорена наемна цена, и за необходимостта от доказване размера на претърпените вреди, при претендиране присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят е посочил, че по първия въпрос Софийски апелативен съд е приел, в противоречие с чл. 56, ал. 2 от ЗДДС /отм./, че ДДС се дължи отделно и е начислил освен наемната цена и допълнително дължим данък, вместо съобразяване с разпоредбата на закона.
По втория значим въпрос, в изложението към касационната жалба, се излагат съображения за това, че ищецът е следвало да докаже размера на претърпяната вреда, тъй като от съдържанието на чл. 236, ал. 2 ЗЗД не следвало, както е приел въззивният съд, че обезщетението винаги е в размер на договорената наемна цена по прекратения договор. Според жалбоподателя, тези два въпроса са от значение за разрешаването на възникналия правен спор, тъй като от решаването на първия от тях зависи размера на дължимата наемна цена по първия от исковете, а от разрешаването на втория, зависи основателността на претенцията с оглед пълното й доказване.
Посочена и приложена е практика на отделни състави на ВС и ВКС: Решение № 37/25.01.2005 г. по гр. д. № 297/2004 г. на ІІ отд. на ВКС; Решение № 581/23.07.2008 г. по т. д. № 196/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС; Решение № 643/09.10.2008 г. по т. д. № 330/2008 г. на ІІ т. о. ВКС; Решение № 1581/28.06.2005 г. по гр. д. № 1186/2004 г. на ІV г. о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по материалноправни въпроси, свързани с изпълнението на търговски договор, както и по въпроси, свързани с преустановяване на договорната обвързаност и правните последиците от този юридически факт. Даденото от Софийски апелативен съд разрешение в обжалваното решение, по повод претенция за заплащане на наемна цена за определен период от време и за начисляване на ДДС, е в отклонение от застъпеното от ВКС становище в тази насока, материализирано не само в цитираната трайна практика на съда, но и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 69/11.06.2009 г. по т. д. № 709/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Що се отнася до втория въведен от жалбоподателя въпрос, свързан с доказване размера на вредите, при предявен иск за присъждане на обезщетение за ползване на имота без съгласието на наемодателя след прекратяване на договора за наем по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, то и по отношение на него са налице основания за допускане на касационно обжалване, предвид даденото от въззивния съд разрешение и постановките в цитираната и приложена трайно установена практика на ВКС в тази насока, но и при съобразяване с наличието на постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 90/08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І т. о. на ВКС и Решение № 68/21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 630,86лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 118/20.12.2008 г. по в. т. д. № 622/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на “Софийски имоти” ЕА. сумата 10 843,12 лв., съставляваща неплатена наемна цена, ведно със законната лихва и в частта, с която същият е осъден да заплати сумата 20 700,50 лв., обезщетение за ползване на офис за периода от 16.07.2005 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва и за присъдени разноски по компенсация в размер на 1 477,22 лв.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 630,86 лв. в едноседмичен срок от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: