О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 26.10.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 382 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ”М” ООД, гр. С. и насрещна касационна жалба от С. Г. Д. от гр. С., срещу въззивното решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 2492/2006 г. на Софийски градски съд, в което се съдържа произнасяне по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и по насрещен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Касационната жалба на търговско дружество “М” ООД, гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение на СГС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.05.2006 г. по гр. д. № 19926/2003 г. на СРС в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 59 ЗЗД за разликата от 2 447,79 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, и е постановено уважаване на насрещния иск на ответницата С по чл. 233 ЗЗД за сумата 4 875,80 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно развити в част “Б” на касационната жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба в част “А”, касаторът поддържа и трите основания по чл. 280 ГПК. Според жалбоподателя, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този за извършените подобрения на чужд имот, при което имало разместване на материални блага от патримониума на едната страна към патримониума на другата. От значение за спора било и обстоятелството, че ответницата по иска – собственик на магазина и наемодател по договор за наем от 01.06.2003 г., след преустановяване на договорната връзка, е приела имота от наемателя “М” ООД, заедно с подобренията, ползва този имот заедно с подобренията, и се е обогатила неоснователно. Цитира се съдебна практика – П. № 6/27.12.1974 г. ПВС; Решение № 532/17.VІ.1994 г.по гр. д. № 382/1994 г. на І г. о. на ВС; Решение № 2800/24.11.1956 г. по гр. д. № 7388/1956 на ІV г.о. на ВС по повод твърдението, че въззивната инстанция не правела разлика между необходими разноски и подобрения. Жалбоподателят е обосновал приложно поле по т. 2 с наличие на противоречие между обжалвания съдебен акт и Решение от 20.10.2008 г. по гр. д. № 386/2008 г. на Софийски окръжен съд, където при сходна фактическа обстановка били изложени различни правни изводи.
По отношение поддържаното основание по т. 3 касаторът е посочил, че въпросът за критерия за определяне на едни разноски като луксозни, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По отношение на уважената част от насрещния иск се развиват съображения за това, че същественият материалноправен въпрос – за неизпълнение на задължение за връщане на вещта при състояние към сключване на договора е бил решен в отклонение от практиката на съдилищата, като се цитират съдебни актове, в това число и т. 6 на П. № 6/27.12.1974 г. ПВС.
Депозираната насрещна касационната жалба на С. Д. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на “М” ООД сумата 2 447,79 лв., ведно със законната лихва, и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за разликата между присъдената сума 4875,80 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.
В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени съществени според жалбоподателката материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Първият въпрос по т. 3 на чл. 280 ГПК е свързан с възможността незаконно строителство, неподлежащо на узаконяване по реда на ЗУТ, а само на премахване, да се третира като подобрение в чужд имот, както и с възможността действия, изразяващи се в с. м. р., довели до невъзможност да се ползва един търговски обект по предназначение от гледна точка на строителното и здравното законодателство, да се третират като подобрения в чужд имот.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Жалбите са процесуално допустими /с оглед изискванията за редовност/ – подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Този въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Този правен въпрос не се отъждествява само с приетата от съда недоказаност на твърдяните факти, а се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения фактически състав, представлява произнасяне по правния въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В случая, предвид изложеното по-горе, жалбоподателят е заявил кои са значимите за него материалноправни и процесуалноправни въпроси по конкретното дело, който са обусловили и крайните изводи за частично отхвърляне на иска с правно основание чл. 59 и за частичното уважаване на насрещния иск с правно основание чл. 233 ЗЗД.
В конкретния случай, Софийски градски съд в своето решение е приел, че искът на “М”ООД с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен за разликата от уважената му част от 2447,79 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Съдът е посочил, че единствено полезните подобрения по т. 1, 2 и 9 обслужват интереса на наемодателката, доколкото същата е и собственичка на магазина, поради което е присъдил стойността им, докато тези по т. т. 6, 7, 8 не съществуват към момента на връщане на магазина, макар и да са извършени от дружеството наемател и не пораждат вземане срещу ответницата, която не се ползва от тях. Вземане не пораждат и платените от дружеството средства за счупени витринни стъкла /т. 12/, тъй като счупването и подмяната им е станала след предоставяне от наемодателя на наемателя на магазинното помещение за ползване. По отношение на работите по т. т. 3, 4, 5, 10 и 11 въззивният съд е посочил, че става дума за луксозни подобрения в магазина, тъй като имотът е получен във вид да се ползва според предназначението му и ремонтните работи са извършени за удобство, и част тях биха могли да се демонтират и приберат от наемателя.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради липса на противоречие с цитираната практика. Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, т. е. същият се разглежда, само доколкото страната не разполага с друга защита на соченото като накърнено материално право – в този смисъл изрично т. 8 и 9 ППВС 1/79 г. С Тълкувателно решение № 85/68 на ОСГК на ВС са диференцирани правата на подобрителя, според правното му качество – държател, съсобственик, лице, което не е в договорни отношения със собственика, като при наличие на договор между държателя и собственика, отношенията се уреждат с договора. При липса на договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
В конкретния случай между страните е бил сключен наемен договор от 01.03.2006 г. и в чл. 2, ал. 3 от същия са договорени ред и условия, при които наемателят може да извършва подобрения с право да прихване стойността им от наема, като действието е било обусловено от предварителното писмено съгласие на наемодателката. Магазинът е приет от наемателя и е бил годен да функционира, съобразно предназначението му.
Към 26.08.2003 година страните са постигнали съгласие за прекратяване на наемния договор, като имотът е предаден на наемодателката с протокол от същата дата, подписан от страните и съдържащ описание на извършени необходими разноски и подобрения. Не се е спорило, че за извършените ремонтни дейности не е било получено предварително писмено съгласие на наемодателката, предвид договорната клауза, както и че при приемането на имота от наемодателката в приемо-предавателния протокол същата е отбелязала, че не е давала съгласие за извършените подобрения.
В случая, отношенията между страните се основават на правилата на неоснователното обогатяване и решението не е постановено в отклонение както от цитираната практика на ВС така и от ППВС № 1/1979 г. В конкретната хипотеза, ППВС № 6/1974 г. няма пряко отношение, тъй като искът не е предявен от владелец, а от държател, и затова следва да бъде относимо ППВС № 1/1979 г. Обедняването ще бъде налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Безспорно е, че е зачетено съдържанието на Решение № 532/17.VІ.1994 г. и е направено разграничение между необходими разноски и подобрения, съставляващи различни фактически състави. Направеният паралел между двете понятия в съдебната практика е намерил отражение и в обжалвания съдебен акт, където изрично е посочено, че имотът е приет от търговското дружество във вид достатъчен за ползването му по предназначение и подмяната на врати, на ел. инсталация, поставяне на окачени тавани и пр. е свързано с удобство при работа от страна на дружеството наемател, а и отделни части подлежат на демонтаж. /Подобно разрешение се съдържа в приложено и цитирано Решение № 2800/24.11.1956 г. на ІV г. о. на ВС./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид позоваването на Решение от 20.102008 г. по гр. д. № 386/2008 г. на Софийски окръжен съд, предвид липсата на обозначение в това решение, че е влязло в сила и по този начин формира съдебна практика.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване в частта, с която е уважен насрещния иск на наемодателката до размер на сумата 4 875,80 лв. Присъденото компенсаторно обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение на наемателя за връщане на вещта при състояние към сключването на договора за наем е определено съобразно пазарната стойност към датата на предаване на имота. И тъй като става въпрос за магазин тип “С” за месо и колбаси, разрушаването на изградени в него зидани хладилни камери, в това число демонтиране на работещи хладилни агрегати, за да се възстанови предходното състояние на магазина е направена преценка на необходимите строителни работи – труд, материали и оборудване посредством експертно заключение. Вредите, според съда, са се изразили в стойността на материалите и труда за възстановяване на съборените зидани хладилни камери, в това число и за монтажа на свалените агрегати, които могат да се използват по предназначение, както и разноските за запълването им с фреон. Изводите на съда се базират на две единични и едно тройно експертно заключения по делото, депозирани пред първоинстанционния съд, както и на нова техническа тройна експертиза пред въззивната инстанция.
Не би могло, както счита жалбоподателят, да се отчита действителното овехтяване на зидовете, които са били съборени, тъй като става дума за компенсаторно обезщетяване за вреди, състоящо се в определяне на паричен еквивалент на стойността на новоизградените зидове, за да се възстанови старото положение на търговски обект по предназначение.
Не са налице основания по т. 3 на чл. 280 ГПК, предвид практиката на ВКС по реда на новия ГПК, относима към процесния случай – Решение № 571/14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. на ВКС,ТК; Решение 034/02.04.2009 г. по т. д. № 683/2008 г. на ВКС, ТК , ІІ т. о.; Решение № 75/15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 120/01.07.2009 г. по т. д. № 21/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 541/15.01.2009 г. по гр. д. № 2491/2006 г.
Предвид съдържанието на чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде преценявана по реда на чл. 280 ГПК с оглед изискванията по допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 541/15.01.2009 г. по гр. д. № 2491/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №603 от по нак. дело №1145/1145 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 26.10.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 382 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ”М” ООД, гр. С. и насрещна касационна жалба от С. Г. Д. от гр. С., срещу въззивното решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 2492/2006 г. на Софийски градски съд, в което се съдържа произнасяне по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и по насрещен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Касационната жалба на търговско дружество “М” ООД, гр. С. е насочена срещу тази част от въззивното решение на СГС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.05.2006 г. по гр. д. № 19926/2003 г. на СРС в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 59 ЗЗД за разликата от 2 447,79 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, и е постановено уважаване на насрещния иск на ответницата С по чл. 233 ЗЗД за сумата 4 875,80 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно развити в част “Б” на касационната жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба в част “А”, касаторът поддържа и трите основания по чл. 280 ГПК. Според жалбоподателя, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е този за извършените подобрения на чужд имот, при което имало разместване на материални блага от патримониума на едната страна към патримониума на другата. От значение за спора било и обстоятелството, че ответницата по иска – собственик на магазина и наемодател по договор за наем от 01.06.2003 г., след преустановяване на договорната връзка, е приела имота от наемателя “М” ООД, заедно с подобренията, ползва този имот заедно с подобренията, и се е обогатила неоснователно. Цитира се съдебна практика – П. № 6/27.12.1974 г. ПВС; Решение № 532/17.VІ.1994 г.по гр. д. № 382/1994 г. на І г. о. на ВС; Решение № 2800/24.11.1956 г. по гр. д. № 7388/1956 на ІV г.о. на ВС по повод твърдението, че въззивната инстанция не правела разлика между необходими разноски и подобрения. Жалбоподателят е обосновал приложно поле по т. 2 с наличие на противоречие между обжалвания съдебен акт и Решение от 20.10.2008 г. по гр. д. № 386/2008 г. на Софийски окръжен съд, където при сходна фактическа обстановка били изложени различни правни изводи.
По отношение поддържаното основание по т. 3 касаторът е посочил, че въпросът за критерия за определяне на едни разноски като луксозни, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По отношение на уважената част от насрещния иск се развиват съображения за това, че същественият материалноправен въпрос – за неизпълнение на задължение за връщане на вещта при състояние към сключване на договора е бил решен в отклонение от практиката на съдилищата, като се цитират съдебни актове, в това число и т. 6 на П. № 6/27.12.1974 г. ПВС.
Депозираната насрещна касационната жалба на С. Д. е насочена срещу тази част от въззивното решение, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на “М” ООД сумата 2 447,79 лв., ведно със законната лихва, и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за разликата между присъдената сума 4875,80 лв. до пълния предявен размер от 7200 лв.
В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени съществени според жалбоподателката материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Първият въпрос по т. 3 на чл. 280 ГПК е свързан с възможността незаконно строителство, неподлежащо на узаконяване по реда на ЗУТ, а само на премахване, да се третира като подобрение в чужд имот, както и с възможността действия, изразяващи се в с. м. р., довели до невъзможност да се ползва един търговски обект по предназначение от гледна точка на строителното и здравното законодателство, да се третират като подобрения в чужд имот.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Жалбите са процесуално допустими /с оглед изискванията за редовност/ – подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Този въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Този правен въпрос не се отъждествява само с приетата от съда недоказаност на твърдяните факти, а се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения фактически състав, представлява произнасяне по правния въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В случая, предвид изложеното по-горе, жалбоподателят е заявил кои са значимите за него материалноправни и процесуалноправни въпроси по конкретното дело, който са обусловили и крайните изводи за частично отхвърляне на иска с правно основание чл. 59 и за частичното уважаване на насрещния иск с правно основание чл. 233 ЗЗД.
В конкретния случай, Софийски градски съд в своето решение е приел, че искът на “М”ООД с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен за разликата от уважената му част от 2447,79 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Съдът е посочил, че единствено полезните подобрения по т. 1, 2 и 9 обслужват интереса на наемодателката, доколкото същата е и собственичка на магазина, поради което е присъдил стойността им, докато тези по т. т. 6, 7, 8 не съществуват към момента на връщане на магазина, макар и да са извършени от дружеството наемател и не пораждат вземане срещу ответницата, която не се ползва от тях. Вземане не пораждат и платените от дружеството средства за счупени витринни стъкла /т. 12/, тъй като счупването и подмяната им е станала след предоставяне от наемодателя на наемателя на магазинното помещение за ползване. По отношение на работите по т. т. 3, 4, 5, 10 и 11 въззивният съд е посочил, че става дума за луксозни подобрения в магазина, тъй като имотът е получен във вид да се ползва според предназначението му и ремонтните работи са извършени за удобство, и част тях биха могли да се демонтират и приберат от наемателя.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради липса на противоречие с цитираната практика. Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, т. е. същият се разглежда, само доколкото страната не разполага с друга защита на соченото като накърнено материално право – в този смисъл изрично т. 8 и 9 ППВС 1/79 г. С Тълкувателно решение № 85/68 на ОСГК на ВС са диференцирани правата на подобрителя, според правното му качество – държател, съсобственик, лице, което не е в договорни отношения със собственика, като при наличие на договор между държателя и собственика, отношенията се уреждат с договора. При липса на договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
В конкретния случай между страните е бил сключен наемен договор от 01.03.2006 г. и в чл. 2, ал. 3 от същия са договорени ред и условия, при които наемателят може да извършва подобрения с право да прихване стойността им от наема, като действието е било обусловено от предварителното писмено съгласие на наемодателката. Магазинът е приет от наемателя и е бил годен да функционира, съобразно предназначението му.
Към 26.08.2003 година страните са постигнали съгласие за прекратяване на наемния договор, като имотът е предаден на наемодателката с протокол от същата дата, подписан от страните и съдържащ описание на извършени необходими разноски и подобрения. Не се е спорило, че за извършените ремонтни дейности не е било получено предварително писмено съгласие на наемодателката, предвид договорната клауза, както и че при приемането на имота от наемодателката в приемо-предавателния протокол същата е отбелязала, че не е давала съгласие за извършените подобрения.
В случая, отношенията между страните се основават на правилата на неоснователното обогатяване и решението не е постановено в отклонение както от цитираната практика на ВС така и от ППВС № 1/1979 г. В конкретната хипотеза, ППВС № 6/1974 г. няма пряко отношение, тъй като искът не е предявен от владелец, а от държател, и затова следва да бъде относимо ППВС № 1/1979 г. Обедняването ще бъде налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Безспорно е, че е зачетено съдържанието на Решение № 532/17.VІ.1994 г. и е направено разграничение между необходими разноски и подобрения, съставляващи различни фактически състави. Направеният паралел между двете понятия в съдебната практика е намерил отражение и в обжалвания съдебен акт, където изрично е посочено, че имотът е приет от търговското дружество във вид достатъчен за ползването му по предназначение и подмяната на врати, на ел. инсталация, поставяне на окачени тавани и пр. е свързано с удобство при работа от страна на дружеството наемател, а и отделни части подлежат на демонтаж. /Подобно разрешение се съдържа в приложено и цитирано Решение № 2800/24.11.1956 г. на ІV г. о. на ВС./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид позоваването на Решение от 20.102008 г. по гр. д. № 386/2008 г. на Софийски окръжен съд, предвид липсата на обозначение в това решение, че е влязло в сила и по този начин формира съдебна практика.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване в частта, с която е уважен насрещния иск на наемодателката до размер на сумата 4 875,80 лв. Присъденото компенсаторно обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение на наемателя за връщане на вещта при състояние към сключването на договора за наем е определено съобразно пазарната стойност към датата на предаване на имота. И тъй като става въпрос за магазин тип “С” за месо и колбаси, разрушаването на изградени в него зидани хладилни камери, в това число демонтиране на работещи хладилни агрегати, за да се възстанови предходното състояние на магазина е направена преценка на необходимите строителни работи – труд, материали и оборудване посредством експертно заключение. Вредите, според съда, са се изразили в стойността на материалите и труда за възстановяване на съборените зидани хладилни камери, в това число и за монтажа на свалените агрегати, които могат да се използват по предназначение, както и разноските за запълването им с фреон. Изводите на съда се базират на две единични и едно тройно експертно заключения по делото, депозирани пред първоинстанционния съд, както и на нова техническа тройна експертиза пред въззивната инстанция.
Не би могло, както счита жалбоподателят, да се отчита действителното овехтяване на зидовете, които са били съборени, тъй като става дума за компенсаторно обезщетяване за вреди, състоящо се в определяне на паричен еквивалент на стойността на новоизградените зидове, за да се възстанови старото положение на търговски обект по предназначение.
Не са налице основания по т. 3 на чл. 280 ГПК, предвид практиката на ВКС по реда на новия ГПК, относима към процесния случай – Решение № 571/14.10.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. на ВКС,ТК; Решение 034/02.04.2009 г. по т. д. № 683/2008 г. на ВКС, ТК , ІІ т. о.; Решение № 75/15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 120/01.07.2009 г. по т. д. № 21/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение № 541/15.01.2009 г. по гр. д. № 2491/2006 г.
Предвид съдържанието на чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде преценявана по реда на чл. 280 ГПК с оглед изискванията по допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 541/15.01.2009 г. по гр. д. № 2491/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: