4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 15 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1233 от 01.11.2011 година по гр.д. № 1859/2011 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3280 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 17234/2010 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. М. Д. от [населено място] против „Театрално-музикален продуцентски център”, [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 1998 г., ищцата е заемала длъжността „артист солист” във В. опера, преобразувана през 2010 г. в „Театрално-музикален продуцентски център”, [населено място]. С щатно разписание от 06.08.2010 г. е било извършено съкращаване на щата, при което щатните бройки за длъжността „артист солист” са били намалени от единадесет на осем. След извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата със заповед № 091 от 13.09.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно след реално извършено съкращаване на щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност и законно проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Приел е, че подборът е извършен съобразно критериите по чл. 329, ал.1 КТ; че въведеното възражение за съставяне на протокола за подбор с оглед нуждите на делото е неоснователно, тъй като документът е посочен в заповедта за уволнение, а констатациите на работодателя за броя на участията на ищцата в спектакли за определен период от време не са опровергани.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от И. М. Д.. Поддържа се, че по въпросите в какви процесуални действия следва да се изрази оспорването на достоверността на датата и съдържанието на частен документ и кога възниква задължение за установяване на тяхната истинност и достоверност, както и чия е доказателствената тежест за установяване извършването на подбор по чл. 329, ал.1 КТ са разрешени в противоречие с със съдебната практика, в т.ч. с практиката на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване с оглед значението на повдигнатите въпроси за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Театрално-музикален продуцентски център”, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Твърдението за противоречие в съдебната практика по изведените въпроси в изложението по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК е неоснователно.
Въпросът относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК е разрешен в трайно установената практика на съдилищата, в т.ч. в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК ( решение № 68 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г. ІV г.о.). В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съгласно която в производството по трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника работодател е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение; да установи фактите, опровергаващи всички въведени от ищеца доводи за незаконност на уволнението, въззивният съд е приел, че работодателят е установил реално извършено съкращаване на щата и законно проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
В съответствие с установената практика по приложението на чл. 180 ГПК са и изводите относно въведените от ищцата изявления за оспорване истинността на съдържанието и датата на съставяне на представени от ответника частни свидетелстващи документи. В съответствие с установената практика (решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), съгласно която частният свидетелстващ документ съставлява доказателство, че изявленията, които съдържа са направени от подписалото го лице; този документ не се ползва с материална доказателствена сила както за истинността на удостоверените с него обстоятелства, така и за датата и мястото на съставяне на документа, въззивният съд е приел, че не следва да бъде разкривано производство по оспорване на представените по делото, изходящи от ответника протоколи и сведения. Независимо от изложеното, истинността на отразените в представените по делото персонални карти за заетост е без значение за изхода на делото, тъй като при проведения от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ, професионалните качества на ищцата са преценявани не само с оглед броя спектакли, в които е участвала, а и предвид проявените от нея творчески възможности, комбинативност, качество на изпълнение на възложените задачи и проявена отговорност при изпълнението им – преценка, извършена от артдиректорите и главния диригент на операта, т.е. от лицата, имащи преки впечатления за работата на всеки от солистите на операта.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове. Разрешените правни въпроси в решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 1130 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 152/2011 г. на СГС нямат отношение към изводите на съда в обжалваното решение. В решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г. на ІV г.о. ВКС, съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е установяване на материални права, различни от установените в нотариален акт и необходимо ли е разкриване на производство по чл. 193 ГПК, когато се опровергава признато право на собственост по обстоятелствена проверка, а разрешеният в решение № 1130 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 152/2011 г. на СГС е относно презумпцията по чл. 292, ал.1 ТЗ по отношение на страни в трайни търговски отношения. Липсва противоречие и с изводите, формирани в решение № 193 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ІІ г.о. ВКС, в което е разгледан въпросът кои са „третите лица” по смисъла на чл. 181 ГПК и как се установява достоверната дата на частен документ – в обжалваното въззивно решение е прието, че провеждането на подбор съобразно представения по делото протокол е преди извършване на уволнението предвид възпроизвеждането на документа в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1233 от 01.11.2011 година по гр.д. № 1859/2011 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: