4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1022 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1088 от 07.07.2011 год., по в.гр.д.№ 1534/2011 год., с което след отмяна на постановеното от Пловдивския районен съд решение от 13.04.2011 год., по гр.д.№714/2010 год. са уважени предявените срещу касатора, в качеството му на ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и е осъден последния да заплати на ТД [фирма], [населено място] сумите: 19 200 лв., представляваща общ размер на неплатените наемни/ арендни/ вноски от по 2400 лв. месечно, за период от осем месеца, считано от м.април 2009 год. до м.ноември 2009 год., с вкл. в същите ДДС, съгласно постигнато между страните споразумение от 01.07.2002 год.; 347 лв. – общ размер на неплатените разходи за амортизация за периода от осем месеца, посочен по- горе ; 102 лв., представляваща общ размер на неплатените разходи за данък сгради и такса смет в периода от месец април 2009 год. до месец август 2009 год..; 240.37 лв., представляваща общия размер на незаплатените телефонни разходи за времето от м. март 2009 год. до м.юни 2009 год., вкл., както и направените деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1294.00 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Основаният довод на касатора е, че по силата на § 7 от ПЗР на ППУСД сключеният между страните, при действието на УСД, договор за аренда е прекратен с изтичане на срока му- 04.06.2000 год., поради което при отсъствие на създадена от законодателя правна възможност за неговото трансформиране в обикновен договор за наем при същите договорени между съконтрахентите условия, липсва основание за присъждане на неплатени арендни вноски след преустановяване на договорната връзка между страните. Допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното становище, който според касатора – въведен като довод във въззивното производство е останал необсъден, е този за безспорно настъпилата промяна в собствеността на процесния имот, изключваща наличието на основание за събиране на гражданските плодове от него от страна на ищеца.
Позовавайки се отново на въведените с касационната жалба оплаквания касаторът обосновава достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението му е, че „предвид промяната в законодателството и правния ред с приемане на закона за арендата в земеделието, както и отмяната на ППУСД и УСД правната уредба и практиката трябва да бъдат осъвременени, поради настъпили промени в обществените условия и изменения в законодателството”, произнасянето на ВКС по приложението на УСД/ отм./ и ППУСД/ отм./, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като води до „преодоляване на погрешните виждания, относно прилагането на закона и създаването на нова съдебна практика”.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно създадената по действащия ГПК уредба на касационното производство допустимостта на въведения от законодателя факултативен, а не задължителен, касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната- касатор. Следователно извън правомощията на касационната инстанция е, както е прието и в ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама да извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна предпоставка за достъп до съдебен контрол, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен ако не се касае до уточняване или преформулиране на поставен от страната правен въпрос или квалифициране на въведеното основание, какъвто не е разглежданият случай.
В депозираното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване липсва конкретно формулиран значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради необходимост от осъвременяване на създадената от съдилищата съдебна практика във вр. с приложението на конкретна законова разпоредба от УСД или ППУСД.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния правен резултат по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, то същият не се покрива нито с разрешения от въззивния съд казус, както поддържа жалбоподателят, нито с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които в случая жалбоподателят е отъждествил с последния.
Оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори и да са евентуално основателни, като ирелевантни за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречен достъпа да касационен контрол, поради отсъствие на общата главна предпоставка за същия.
Отделен остава въпросът, че недоказано в случая е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като самата отмяна на ППУСД и на Указ 56 за стопанската дейност не означава, че създадената във вр. с приложението им съдебна практика, която не е и конкретизирана от страната, се нуждае от осъвременяване – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да и бъдат присъждани такива на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1088 от 07.07.2011 год., постановено по в. гр. д.№ 1534/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: