О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
С., 08.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести август две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч. гр.дело N 513 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. П. Б. чрез нейния процесуален представител адв.А. Б. срещу определение № 586/12.04.2012 г. по ч.гр.д.№410/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба срещу решение № 1415/27.10.2011 г. по гр.д.№1132/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта относно разноските и е прекратено производството.В мотивите си Апелативният съд е приел,че произнасянето само по искане за разноски не може да се преразглежда по реда на въззивното обжалване.
Жалбоподателката в отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя процесуалноправния въпрос дали страната , която не е представила списък на разноските има право да обжалва решението само в частта му за разноските при действието на новия ГПК и след изменението на чл.80 ГПК от 21.12.2010 г. или това право е изключено от реда по чл.248 ГПК .Не претендира разноски в това производство.
Насрещната страна в законоустановения срок не е дала отговор.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт по реда на чл. 274 ал.3 ГПК.Същата е допустима, тъй като размерът на претендираните разноски надхвърля сумата 5000 лв.
След преценка на правните доводи на жалбоподателката, настоящият съдебен състав на ВКС счита,че не са налице основания за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване.
Произнасянето на съда по искането за разноски, макар и инкорпорирано в решение, представлява по своята правна същност определение.Поради това и контролът на по-горния съд в случай на обжалване следва да стане с определение, а не с решение.С чл.70 ГПК /отм/ беше уредена възможност за обжалване на решението само в частта за разноските, когато не се обжалва съдебния акт по същество.С новия ГПК такава възможност не е предвидена, включително и след изменението на чл.80 ГПК от 2010 г.Решението в частта за разноските може да бъде атакувано само по реда на чл.248 ГПК, който жалбоподателката е използвала в друго производство.Няма процесуална възможност, пред вид законовата уредба този ред да бъде дублиран с обжалване на решението само в частта за разноските.Правилно въззивният съд е счел въззивната жалба за недопустима и е прекратил производството по нея.
Жалбоподателката се е позовала на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по поставения въпрос или към промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика.Развитие на правото е налице, когато произнасянето е свързано с непълнота на закона или с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма.В случая не е посочена противоречива или погрешна съдебна практика, нито се твърди недостатък на закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въз основа на гореизложеното ВКС, състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 586/ 12. 04. 2012 г. по ч.гр.д.№410/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по частната касационна жалба на М. П. Б.-Д., подадена чрез адв.А. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: