3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 626
София, 14.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 820/2011 година
Производство по чл.274, ал.1 ГПК във вр. с чл.606 във вр. с чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Д. срещу решение № 135 от 18.05.2011 г. по ф.д.№ 116/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18 от 25.03.2011 г. по ф.д.№ 9/2011 г. на Габровския окръжен съд. С последното е отказано вписването на Фондация „Света П.” със седалище [населено място], [община] в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ГОС, заявена за вписване от В. М. Д..
В частната касационна жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложението на основанията за достъп на въззивното решение до касация се сочи процесуалноправния въпрос относно процедурата по вписване на дарствен акт при учредяване на фондация, с който се прехвърлят вещни права, след като с изграждането през 2008 г. на единна, централизирана и електронна система по проект „Кадастър и имотен регистър”, съдиите по вписванията нямат възможност да вписват прехвърляне на недвижим имот, без да има правоприемник с индивидуализиращ го реквизит по БУЛСТАТ номер, т.е. преди да бъде регистрирана Ф.. Излагат се и доводи срещу предложеното от съда тълкуване на някои термини, използвани за формулиране на целите на фондацията, като поддържа, че „изграждането и поддръжката на духовен храм „Света П.” не била присъща на вероизповеданието и в този смисъл не противоречи на ЗЮЛНЦ, както е прието с решението, тъй като фактическото им извършване не можело да се тълкува като стопанска дейност – присъщи в този случай били само разходи, но не и печалба, с която се характеризира поначало стопанската дейност. Освен това в учредителния акт било записано физическото изграждане на параклис и здравен дом, но не и извършване на лечебна дейност, поради това бил неприложим Закона за вероизповеданието и Закона за лечебните заведения. Дейността на сдружението според Устава се изразявала в свързване с компетентни лица за регистриране от институции в съответствие със законите на здравен кабинет в селото с цел по-добро обслужване на възрастните хора там.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но независимо от процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат, въззивната инстанция споделила изводите на първостепенния съд, че целите на фондацията, чието вписване е отказано, противоречат на разпоредбите на ЗЮЛНЦ, тъй като организацията на дейността в предвидените за изграждане и обзавеждане параклис и здравен дом представляват стопанска дейност по смисъла на закона и се осъществява от институции, посочени в Закона за вероизповеданието и Закона за лечебните заведения. Посочено е, че по делото не е представен нотариален акт за собственост на недвижимия имот, предмет на дарение на фондацията и доказателства, че учредителният акт е вписан в службата по вписванията по местонахождението на имота съгласно изискването на чл.33, ал.3 ЗЮЛНЦ.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частният касатор не сочи значими по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпроси на материалното и/или процесуалното право, по които въззивния съд се е произнесъл при наличие на поддържания от него селективен критерий по т.3 на цитираната разпоредба. Развитите в частната му касационна жалба доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон поради неправилно тълкуване на учредителния акт на фондацията и в частност на целите й, са пороци, относими към правилността на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. За прецизност следва да се изтъкне, че въззивният съд само е констатирал факта, че учредителният акт не е вписан в службата по вписванията, без да засяга въпросът за самата процедура по вписването, която е извън предмета на делото. Отделен е въпросът, че е налице съдебна практика – Решение № 138 от 09.03.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 845/2003 г., ТК, І т.о., в което е посочено, че при отказ да се впише учредителният акт, с който на фондацията се прехвърлят в дарение вещни права, учредителят й разполага с правната възможност да обжалва отказа на съдията по вписванията по реда на чл.473 ГПК (отм.). Наличието на съдебна практика по поставения въпрос от своя страна е достатъчно основание, за да се отрече и наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението, постановено по реда на чл.606 ГПК.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 18.05.2011 г. по ф.д.№ 116/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: