О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.629
София, 16.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 350/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 1293 от 27.09.2010 г. по гр.д.№ 150/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 2638 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 1428:2008 г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу Национална агенция /НАП/ за приходите и Кооперация „Гигант”, [населено място] иск по чл.440 ГПК във вр. с чл.269, ал.1 ДОПК за признаване за установено, че имотът, върху който НАП е насочила принудителното изпълнение за непогасени публични вземания, не е собственост на Кооперацията.
В касационната жалба срещу решението на въззивния съд касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.2804, ал.3, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали възбраната има териториален обхват или следва да се наложи върху конкретен имот (освен ако не се касае до възбрана на цялото имущество).
Ответникът по касация Национална агенция по приходите оспорва касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че НАП-ТД-П. е предприела принудително изпълнение срещу ответната кооперация за непогасени публичноправни задължения към Държавата, като по реда на чл.161, ал.1 Д. е наложена възбрана върху имуществото й, в т.ч. и върху „Авторемонтна база – сгради и прилежаща земя от 9 012 кв.м., предст.парцел VІ в кв.132 по плана на [населено място], вписана на 22.04.2002 г.
Прието е за установено, че процесният недвижим имот представлява обособен самостоятелен обект от възбранения недвижим имот, като обособяването му е станало чрез разрешена на кооперацията през 1997 г. реконструкция на масивната стопанска сграда във фурна за хляб, което е изпълнено и на 03.08.1999 г. е издадено разрешение № 219 за ползване на новообособения обект.
Въз основа на така установените факти въззивният съд приел, че договорът за продажба от 02.09.2003 г., по който кооперацията прехвърлила в собственост на ищеца процесната фурна за хляб е сключен след вписване на възбраната, която разпростира действието си върху всички части на описания недвижим имот, независимо дали те са самостоятелни части от него или не. От това е направен извод, че извършените от кооперацията нея разпоредителни действия след вписване на възбраната са непротивопоставими на взискателя, поради което ищецът ще следва да понесе последиците на насочения върху имота изпълнителен процес.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора въпрос е свързан с приетото от съда, че процесният имот е обособен като самостоятелен обект пред вписване на възбраната и е обхванат от нея, като се твърди, че съдът е направил необосновани изводи в тази насока. Въпросът дали възбраната има териториален обхват или следва да се наложи върху конкретен имот (освен ако не се касае до възбрана на цялото имущество) не е правен, а фактически, тъй като засяга изводите на съда относно това дали спорният имот е включен във вписаната от НАП възбрана, като тези изводи са направени въз основа на всички доказателства по делото, вкл. и приложеното Постановление по чл.161, ал.1 Д. от 11.04.2002 г., съдържащ индивидуализация на възбранения имот. Касаторът всъщност излага доводи за неправилност на въззивното решение, които съставляват касационни основания за отмяна по чл.281 ГПК, но не попадат в хипотезите за допускане на обжалването по чл.280 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на окръжния съд.
С оглед изхода на делото на ответника по касация Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1293 от 27.09.2010 г. по гр.д.№ 150/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: