3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 640
София, 20.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 739/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 263 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 403/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 07.03.2011 г. по т.д.№ 392/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявения от Окръжна прокуратура [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.124, ал.4 във вр. с чл.537, ал.3 ГПК и чл.29 ЗТР за признаване за установено, че извършеното вписване в регистъра на търговските дружества при ПОС със съдебно решение № 8567/08.10.2007 г. по ф.д.№ 4496/2007 г. по партидата на [фирма] е недопустимо и с него са вписани несъществуващи обстоятелства.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована със съществения въпрос по делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно отказът на въззивния съд да заличи вписване, въпреки че в хода на процеса било установено вписването на несъществуващи обстоятелства и решението, с което те са вписани е недопустимо. Посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа и по съображения за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата въпроса и като необосновано.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище относно предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол въззивен съдебен акт и отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че вписаното обстоятелство за регистриране на [фирма] е валидно възникнало, тъй като от графологичната експертиза било установено, че подписът под заявлението и документите са положени от едноличния му собственик, твърдението му, че преди това е дал копие от личната си карта на непознати лица, но е подписал впоследствие приложените по ф.дело документи според въззивния съд не водят до извода за учредяване на дружеството при липса на валидна воля, а и са счетени за ирелевантни при безспорната установеност, че авторът на документите за учредяването им е именно лицето, чиято воля се твърди, че е опорочена.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по делото в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът бланкетно се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва формулировка на обусловилия решаващите изводи на въззивния съд процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдържат се доводи относно неправилната преценка на доказателствата по делото, но дори тя действително да е неправилна, това евентуално би съставлявало основание по чл. 281 ГПК за касиране на въззивния акт, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол. Отсъствието на основната, водеща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да се откаже достъпът на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 403/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: