3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N644
София, 03.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 910/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. М. от [населено място] против въззивно решение № 875 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 450/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 5 375 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 1255/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над присъдените й 30 000 лв. до пълния му размер от 50 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие с решение № 749 от 05.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г., II т. о., ТК. По посочения въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва наличието на предпоставките за касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед редовността й.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на ищщата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел вида и характера на увреждането, възрастта на пострадалата й, относим и към периода на лечение и възстановяване, в който е търпяла болки и страдания и създадените й пречки за нормалния начин на живот за около 4 месеца.
Настоящият състав н ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай.
Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице процесуалните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 875 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 450/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: