3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 657
С., 03.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 847/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. Василева против въззивно решение № 05.05.2011 г. по в.гр.д.№ 367/2010 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която след обезсилване на осъдителното решение на Ломския районен съд от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 443/2010 г. като постановено по нередовна искова молба, вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск за установяване по реда на чл.415 ГПК съществуването на вземане в нейна полза срещу ответника в размер на сумата 18 274.14 лв., представляваща неплатена част от цената на доставено по договор от 05.01.2009 г. мляко, за което вземане на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че неиздаването на фактура има значение само по въпроса за поставянето на купувача в забава, но не е и към основното задължение да заплати изцяло цената на доставеното му мляко.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че по въпроса изменена ли е договорената цена на млякото с двустранно подписаните фактури, издавани на купувача за преведените й от него суми след доставката на млякото, даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика. Позовава се на Решение № 247 от 06.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 742/2005 г., ТК, І т.о., както и на решение по гр.д.№ 172/2008 г. на Кюстендилския районен съд и на решение по гр.д.№ 3085/2010 г. на Добричкия районен съд, от които влязло в сила е само последното.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено въз основа на представените по делото фактури, че ответникът е закупил 86 771 литра мляко, за които на ответника е фактурирана общо сумата 44 103.00 лв. Посочено е, че същите са издавани от ищцата в края на съответния месец, в които е посочвала доставеното на ответника количество мляко и цената му. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието за установено освен това, че сумите по фактурите са изплатени от ответното дружество, по делото нямало данни ищцата да е издавала фактури за други количества мляко, а в представените такива не било отразено, че сумите представляват част от цената, дължима от ответника за доставеното му мляко. Вярно било, че в договора страните са посочили по-висока цена от посочената във фактурите, но е счетено, че няма пречка страните да постигнат съгласие за изменението й, като по разбиране на въззивния съд това съгласие в случая е обективирано в издадените от ищцовата страна фактури. Посочено е, че плащането е ставало след издаване на съответната фактура, в която освен количеството, се сочела и цената на всеки продаден килограм мляко.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният в изложението въпрос дали двустранно подписаните фактури обективират съгласието на страните за изменение на договорената цена на млякото отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като несъмнено е обусловил изхода на делото.
Не е доказана обаче допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представеното решение на ВКС принципно е относимо към доказателствената стойност на неподписана фактура за получената по нея стока при липса на други доказателства относно наличието на търговски отношения между страните по делото, като предвид конкретния спор е очевидно, че въпрос за изменение на договор не стоял за разрешаване пред касационната инстанция и съответно не е обсъждан. С цитираното решение по гр.д.№ 3085/2010 г., Добричкият районен съд се е произнесъл по иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуването на вземане по договор за потребителски кредит, по който спор въпрос относно неговото изменение също не е разискван.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната практика, включително и задължителната такава (Решение № 96 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК ) е последователна по въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба, когато тя съдържа всички нейни съществени елементи – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. Очевидно е, че това разрешение следва да бъде отнесено и по въпроса за съгласието за изменение на един или няколко от съществените елементи по сключен договор за продажба, когато то е обективирано с двустранно подписана фактура с описаното по-горе съдържание.
Въпросът дали в случая фактурите са подписани преди или след заплащането на стойността на доставеното мляко не съставлява правен въпрос и е неотносим към основанията за селектиране на касационната жалба.
По изложените съображение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 05.05.2011 г. по в.гр.д.№ 367/2010 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: