1_101/28.07.2008
ЗДДС , чл.173 ал1
Относно: Приложение на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС
Уважаеми г-н ……….,
Във връзка с Ваше запитване с вх. № ……..28.07.2008 г., постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр.Бургас, изразяваме следното принципно становище:
Представена е следната фактическа обстановка :дружеството ще изпълнява проект финансиран по програма ФАР, къдетое основен изпълнител, а катовъзложител и получател на услугитее Министерство на труда и социалната политика. Самото изпълнение на проекта се изразява в обучение на безработни лица . Дружеството притежава издаден лиценз по Закона за професионалното образование и обучение . Същото не е регистрирано по ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
Ако дружеството се регистрира по ЗДДС и прилага режима по чл.173 от ЗДДС:
1. Има ли право на данъчен кредит за получените стоки и услуги свързани с проекта
2. Ако инвестицията по проекта се ползва и за други освободени доставки на пълен или частичен данъчен кредит ще има право дружеството
По първи въпрос :
За лице,за което еустановено основание за ползване на режима по чл.173 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно- за доставки, които са освободени от данък по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, включително и за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата – това лицеприлага нулева ставка за облагане надоставките.
В тази връзка, на основание разпоредбите на чл.173, ал.3 от ЗДДС, следва, че ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 от материалния закон, не се прилагат по отношение на стоките и услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал.1 на същата законова разпоредба.
В общия смисъл на Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано по същия лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по същия закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Тъй като, нормата на чл.173, ал.3 от ЗДДС е специална по отношение на лицата ползващи режима на чл.173, тосъщите тези лица не спазват ограниченията на чл.70 от ЗДДС. Следователно, за да упражнят правото си на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с доставки по чл.173, ал.1 от материалния закон, трябва да бъдат изпълнени условията на чл.69 от същия.
По втори въпрос:
Видно от отговора на първия въпрос, за получените стоки и услуги, които ще използвате единствено за извършването на доставки по чл.173, ал.1 от ЗДДС, ограниченията на правото на данъчен кредит, посочени в чл. 70 няма да се прилагат. Следователно за получените стоки и услуги, които ще използвате както за извършването на доставки по чл.173, ал.1 от ЗДДС, така и за извършване на други облагаеми доставки, хипотезите на чл.70 от ЗДДС ще важат, предвид което, ако последните са изпълнени няма да е налице правото да приспадатеданъчен кредит.
За получените стоки и услуги, които ще използвате както за извършването на доставки по чл.173, ал.1 от ЗДДС/вкл. за извършване на други облагаеми доставки/, така и за извършване на доставки или дейности, за които няматеправо на данъчен кредит /напр. използване на стоките и услугите заизвършване наосвободени доставки и/или за дейности извън независимата икономическа дейност/ ще е налице правото на приспадане на частичен данъчен кредит, съгласно чл.73, ал.1 от ЗДДС.
Директор Дирекция „ОУИ” Бургас: ………………
/Р.Дулева/
‘