1_ ИТ-00-23/17.03.2017 г.
КСО, чл. 6, ал. 2
ЗКПО, чл. 11
ЗКПО, чл. 204, ал. 1,т. 2
ОТНОСНО: Приложението на Закона за корпоративното подоходно облага-не/ЗКПО/ и Кодекса за социално осигуряване/КСО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигури-телна практика” ….. с вх.№……….2017 г. е описана следната фактическа обстановка:
Назначения персонал в Професионална гимназия по селско стопанство и лека промишленост/ПГССЛП/ ползва транспорт от местоживеенето до месторабота и обратно. За този превоз представя фактура за зареденото количество гориво на името на ПГССЛП. Съгласно ПМС № 374 от 22 декември 2016 г. за изпълнение на държавния бюджет за 2017 г. тези разходи не са социални и не се отчитат като такива.
Изплащането на транспортните разходи става в натура – представяне на фактура за заредено гориво на името на гимназията.
Сочите, че съгласно чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ не следва да се включват в облагаемия доход разходите за транспорт от местоживеенето до месторабота и обратно за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане по ЗКПО. Посочвате също така, че съгласно чл.6, ал.2 от КСО, осигурителни вноски се начисляват и внасят за всички доходи от трудова дейност, а в чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ са изброени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
При така изложеното отправяте молба да се дадат подробни указания и разяснения как да отчитате предоставените на пътуващия педагогически персонал транспортни разходи.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По приложението на КСО:
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2 от ПМС № 374 от 22 декември 2016 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2017 г., бюджетните организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност.
В разпоредбата изрично е посочено, че разходите се извършват в рамките на средствата по бюджетите, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).
Правото да се възстановят част от извършените от лицата – педагогическиспециалисти разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно е уредено с чл.219, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/. На основание същата разпоредба е издадена Наредба №1 от 16 януари 2017 г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в сила от 1 януари 2017, с която се определят условията и редът за възстановяване на тези разходи.
Според чл.2, ал.1 от наредбата, право на възстановяване на извършените разходи имат педагогическите специалисти по смисъла на чл.211 от Закона предучи-лищното и училищното образование. Същите имат това право когато работят по трудово правоотношение в държавни и общинскиинституции в системата на предучилищното и училищното образование, чиято месторабота е в малко населено място извън местоживеенето им.
Съгласно чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
3а работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – чл.6, ал.3 от КСО.
Когато не е определен минимален осигурителен доход – не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1, т.1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.
Разпоредбите на КСО, по отношение, елементите на осигурителния доход, са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.
В нормата на чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Извършените разходи отбюджетните организации в полза на педагогическите специалисти от институциите в системата на предучилищното и училищното образование за пътуване от местожи-веенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места, не са включени в чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Същите не са социални разходи по смисъла на КСО, тъй като не представля-ват социални придобивки по чл.294 и предоставени по реда и начина, определени в чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, за да бъде приложена разпоредбата на чл.2, ал.1 и 2 от НЕВДПОВ.
С оглед изложеното, върху възстановените транспортни разходи на педаго-гическия персонал за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно се дължат предвидените с КСО и ЗЗО задължителни осигурителни вноски.
По приложението на ЗКПО:
От гореизложеното става ясно, че посочените разходи се извършват на основание, предвидено в нормативен акт – чл.219, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл.3, ал.1 и 2 от Наредба № 1 от 16 януари 2017 г., както и чл.39, ал.1, т.2 и ал.3 от Постановление № 374 от 22 декември 2016 г.
С цитираните разпоредби се предоставят права на физическите лица, което кореспондира с вменяване на съответстващо на тези права задължение за предприя-тието – работодател. В този смисъл, въпросните разходи попадат в обхвата на чл.11 от ЗКПО, съгласно който разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Следователно, разходите за възстановяване на част от извършените от лицата от педагогическия персонал разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата в друго населено място и обратно не попадат в обсега на чл.204, ал.1,т.2 от ЗКПО.
‘