4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 294 /2012 година
за д се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ЗАД [фирма], гр.София против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 430 от 01.02.2012 год., по ч.гр.д.№ 1637/2011 год., с което е отменено определение № 570 от 07.07.2011 год., по гр.д . № 3849/2011 год.,на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му за разглеждане по подсъдност на Айтоския районен съд и делото е върнато на БРС за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърдението е, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.113 ГПК, в хипотезите: когато ищецът „ потребител на застрахователни услуги” е с постоянен и с настоящ адрес, както и относно случаите, когато тази норма намира приложение в противоречие с практиката на ВКС. Като израз на същата са цитирани 7 определения на ВКС,ТК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно установената от ВКС съдебна практика, част от която цитирана от частния касатор, както и служебно известните на съдебния състав определения на ВКС: № 183/17.02.2010 год., по ч.т.д.№ 101/2010 год. на І г.о.;159/2009 год., по ч.т.д.№ 20/2010 год. на І- т.о., въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по възражение за местна подсъдност, каквото е разгледаното от БОС са съдебни актове от категорията по чл.284, ал.3 ГПК, за които законодателят е предвидил, че подлежат на касационен контрол.
За да постанови обжалваното определение съставът на Бургаския окръжен съд е приел, че ищецът И. С. К. от [населено място], предявявайки обективно кумулативно съединените си искови претенции срещу ЗАД [фирма], гр.София за заплащане на сумите: 12 000 лева, представляваща дължимо обезщетение по сключен договор „автокаско”; 695.76 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 17.10.201 0 год.-09.05.2011 год., както и законната лихва върху сумата от 12 000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане пред Бургаския районен съд, е упражнил правото си на изборна местна подсъдност в качеството си на „потребител на застрахователни услуги”, по см. на § 1, т.1 от ДР на КЗ.
В подкрепа на изразеното становище е цитирана практика на ВКС.
Същевременно, позовавайки се на липсата на направен отвод за местна неподсъдност на делото по чл.113 ГПК пред БРС и въведено от ответника възражение за наличие на местна подсъдност, но единствено по чл.108 ГПК от страна на дружеството – застраховател въззивният съд е счел, че БРС не е имал процесуална възможност да преценява своята компетентност според подсъдността на ищеца служебно.
Поради това изграденият правен извод за незаконосъобразност на първоинстанционното определение е обоснован с изпращане на делото на различен от поискания съд, без да бъде съобразено конкретното възражение – за местна подсъдност по чл.108 ГПК, заявено от ответника, предвид характера на исковите претенции и твърдяното застрахователно правоотношение между страните.
Следователно от мотивите на обжалваното определение се налага правен извод, че поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не е налице визираният критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В цитираните и приложени от касатора определения на отделни състави на ВКС, които съставляват задължителна съдебна практика отсъства изискуемия се идентитет в разрешените правни въпроси- арг. от т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС:
В определение № 102/2010 год., по ч.гр.д.№ 82/2010 год. на ІІІ г.о. е бил поставен за разглеждане въпрос, свързан с приложението на чл.115 ГПК и съотношението на специалната местна подсъдност при предявен иск за непозволено увреждане, какъвто не предметът на спора по настоящето дело. С определение № 159/14.03.2009 год., по ч.т.д.№ 20/ 2009 год. състав на ВКС се е произнесъл по въпрос на процесуалното право, свързан с определяне местно компетентния първоинстанционен съд при заявени искове по възникнали спорове от преки отношения с поделения или клонове, т.е. само за местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК.
Що се касае до определение № 544/2011 год., по ч.т.д.№ 503/2011 год., то вярно е, че същото касае приложението на чл.113 ГПК, но в различна от сочените от касатора 2 хипотези – за надлежното упражняване на правото на избор на местна подсъдност, но при изрично направено възражение от ответника за отсъствие на предпоставките за същата, какъвто не е разглежданият случай, предвид приложимостта на нормата на чл.113 ГПК по отношение предявените от ищеца искове и отсъствие на възражение от настоящия ответник извън отвода му за неподсъдност, основан на чл.108, ал.1 ГПК.
В този см. законосъобразно БОС е счел, че с оглед диспозитивното начало на процес при решаване на въпроса за местната подсъдност, с оглед единственото възражение на ответника –застраховател, основано на чл.108 ГПК първоинстанционният е следвало да прецени само дали са налице предпоставките на процесуалния закон- чл.113 ГПК даващи право на ищеца на избор, но не и да се произнася служебно относно конкретния съд при правото на такъв избор.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 430 от 01.02.2012 год., по ч.гр.д.№ 1637/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: