3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 369 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Р. С. Р. и по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] , двете заявени против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 171 от 16.12.2011 год., по ч.т.д.№ 171/2011 год., с което е потвърдено определението на Русенския окръжен съд, в частта на предприетото му обжалване, № 486 от 21.09.2011 год., по т.д.№ 204/2011 год. за оставяне без уважение възражението, на всеки един от тях за разглеждане на спора по предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, при условията на солидарност, съществуването на вземане в полза на [фирма] до посочения в исковата молба размер, по общия исков ред и за приемането му като неподведомствен на съд предвид съществуващата арбитражна клауза.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на значимите за постановения правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, първият от които уточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е : „Предявеният иск подведомствен ли е на съда, когато се касае за арбитражна клауза, включена в договор, от който спорът, свързан с гаранционното обезпечение- запис на заповед е производен?”,а вторият: „Конкретният спор следва ли да се разгледа по общия исков ред?”
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл. 276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на конкретно формулиран процесуалноправен въпрос, които да отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Алтернативно е възразено и срещу основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, от категорията посочени в чл.274 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди определението на Р., в частта, с която е оставено без уважение възражението на настоящите частни касатори, че спорът е неподведомствен на съда и че следва да бъде разгледан по общия исков ред Великотърновският апелативен съд е приел за неоснователно направеното от същите в тази насока възражение, предвид предмета на предявения иск по чл.422 ГПК- да се установи съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК.
Основателността на възражението, че следва исковата претенция да бъде разгледана по общия исков ред е отречена по съображения, че цената на иска е над 25 000 лв. и с оглед разпореденото от чл.104, т.4 ГПК е подсъден на ОС като първа инстанция, а предвид характера на записа на заповед на абсолютна търговска сделка по см. на чл.1, ал.1 ГПК, то общият исков ред е неприложим- арг. от чл.365, т.1, пр.1 ГПК.
Следователно, съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че само първият формулиран от касатора въпрос на процесуалното право отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като има обуславящ за изхода на конкретното дело характер.
По отношение на този въпрос, обаче, не е осъществено визираното основание за селекция – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационен контрол.
Съгласно задължителните за съдилищата в страната указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, аргументирането на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, както е в случая, поради което при липса на аргументи, въз основа на които да може да бъде преценена основателността му, то не следва да бъде въобще обсъждано.
Що се касае до поставения втори въпрос на процесуалното право, то заявяването му е неясно и начина по който е мотивиран, сочи на фактически въведено чрез оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, която е неотносима към предпоставките за достъп до съдебен контрол
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че относно съществуващата разлика между търговска сделка и търговско дело, което последно понятие е значително по – разширено, е налице трайно непротиворечива съдебна практика, създадена от ВКС,ТК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 171 от 16.12.2011 год., по ч.т.д.№ 171/ 2011 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: