5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 834 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр.П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 257 от 27.05.2011 год., по т.д.№ 1265/ 2010 год., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд № 418 от 18.11.2010 год., по т.д.№ 123/2010 год. и по предявения срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.124 , ал.1 ГПК е признато за установено, че ТД „ЕВРО Б.”АД, [населено място] не дължи общо сумата 34 041.20 лв., по 5 бр. конкретно посочени фактури, представляваща допълнително начислена електроенергия за периода 15.05.2009 год. – 12.08.2009 год., като в тежест на касатора са поставени направените от ищеца деловодни разноски от 2 676 лв. деловодни разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Позовавайки се на договорната клауза на чл.28 и чл.54 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството, при действието които договорът за доставка на ел. енергия на ищцовото ТД е сключен, на разпореденото от чл.120а ЗЕ относно правата и задълженията при които измервателните уреди се ползва от потребителя, както и на произтичащата от Правилата за измерване на количеството ел. енергия споделена отговорност, при определените в тях условия на неотчитане или неточно отчитане на използваната електрическа енергия касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за отсъствие на основание за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на коригираните количества изразходване в обекта му ел. енергия, поради липса на доказано неправомерно въздействие от страна на негови служители върху средствата за измерване, като поддържа, че дължимите по корекционната сметка суми нямат санкционен характер, а се следват, като насрещна престация на извършеното от доставчика изпълнение по договора.
Несъгласието с процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт е обосновано със съображения за отсъствие на извършена „комплексна оценка” на събраните по делото доказателства.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на формулираните конкретни въпроси на материалното право, а именно: ”Коя разпоредба от ОУ е приложима при неотчетена или неточно отчетена изразходвана от потребителя ел. енергия- чл.54, ал.1 или чл. 54, ал.2, т.1 от ОУ?” и „Следва ли при констатиране на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до грешно измерване или неизмерване на потребената ел. енергия отношенията да се уреждат по реда на чл.54, ал. 2 от ОУ, без допълнителни изследвания на поведението на клиента/ потребителя/ и без изследване на вината, или обратно – да се преценява коригирането на сметката, с оглед извършителя на деянието, довело до неправомерното въздействие?”
Като израз на визираното противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси в практиката на съдилищата са посочени и приложени решение на Пловдивския окръжен съд № 140 от 31.01.2011 год., по гр.д.№3277/2010 год. и решения на Варненския окръжен съд: № 614/ 09.12.2010 год., по гр.д.№ 1451//2010 год. от 22.12010 год., по т.д.№ 1625 /2010 год., последните две без данни да са влезли в сила.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с „несправедливите действия на въззивния съд” при постановяване на въззивния съдебен акт и едностранчивата преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивинят съд, след съпоставка на съдържанието на чл.54, ал.1 ОУ на ответника по спора, при които конкретните договорни отношения между страните са възникнали, с основанията за освобождаване длъжника от отговорност, според общото законово правило на чл.81 ЗЗД и специалната норма на чл.306 ТЗ е изградил правен извод, че сочената разпоредба, с изключение на ал.2 от същата, в която изрично се визира неправомерно въздействие от страна на клиента, няма санкционен характер, а единствено цели с приблизителна точност определянето на доставеното количество стока/ ел.енергия/, за която се дължи заплащане на съответна цена от насрещната по договора страна- потребител.
Поради това приложението на чл.54, ал.1 ОУ не следва да се обвързва с наличие или липса на договорно неизпълнение и да се изследва поведението на потребителя – виновно или не, по отношение на неточното отчитане на доставената ел. енергия, освен, когато, както е в разглеждания случай, като основание за извършване корекция в сметките на потребител за количеството доставена му ел. енергия за минал период се поддържа основанието по ал.2 на чл.54 ОУ.
Затова само в тази хипотеза, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното решение, успешното приложение на извършената корекция и постигане на целения с нея правен резултат – плащане коригираната цена на ел. енергия за минал период, е обусловено от установяване, не само спазването на предвидения в ОУ ред по отношение извършената констатация за неизмерване или неточно измерване на доставената стока/ ел. енергия/, но и наличие на неправомерно, по см. на ОУ, въздействие от страна на конкретния потребител върху предоставеното му средство за търговско измерване, съставляващо нарушение на задължението му по чл.8, т.5 ОУ, или на знание у същия за неправомерно осъществено вмешателство на трето на договора лице.
С оглед даденото тълкуване на чл.54 ОУ решаващият съд е счел, че при липса на установено от доказателствения материал по делото, ищцовото ТД, чрез свои служители или трети лица, да е проявило поведение, сочещо на оказано неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, то не е налице основание за предприетата корекция в сметките на ищеца, поради което последното не дължи плащане на посочената въз основа на същата коригирана цена.
При обосноваване на изградения краен правен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск решаващата инстанция се е позовала на неоспореното заключението на изслушаната специализирана експертиза за вида на конкретното въздействие върху уреда за търговско измерване и на липсата на констатиран от поставената по инициатива на ответника, охрана на същия със С., нерегламентиран достъп до него.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, макар и да са относими към предмета на спора, нямат обуславящо значение за изхода на същия, поради което не попадат в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК и общата главна предпоставка за достъп до съдебен контрол е недоказана.
Липсата им сама, по себе си е достатъчна, за да се отрече допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Отделен в тази вр. е въпросът, че при съществуващата задължителна съдебна практика, свързана с валидността на създадената с приетите от доставчика на ел. енергия в ОУ клаузи, възможност за едностранна корекция на сметките за потребена ел. енергия за изминал период и липсата на законова възможност, според действащото законодателство за извършване на същата, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 165/19.11.2009 год., по т.д.№ 103/2009 год.; № 29/ 15.07.2011 год., по т.д. № 225/2010 год. и много други, основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъде обсъждано, тъй като е въобще неприложимо.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК то освен, че изчерпване на аргументацията му единствено с възпроизвеждане на законовия текст не отговаря на изискванията за вложеното от законодателя съдържание, според т.4 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, самото съществуване на задължителна съдебна практика, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприетата различна, свързана косвено с поставените от касатора правни въпроси, не може да бъде приложено.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала заплащане на деловодни разноски, но за „въззивното производство”, поради което и при липсата на доказателства за извършени такива в производството по чл.288 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да се произнася по въпроса за отговорността за деловодните разходи в това производство.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 257 от 27.05.2011 год., по т.д.№ 1265/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: