4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
С., 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 529 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „ФЕДЕРАЦИЯ НА ГРЪЦКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ДЕСТИЛИРАНИ И СПИРТНИ НАПИТКИ С ФИРМА С.Е.А.О.П.”, със съдебен адрес [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 739 от 06.04. 2011 год., по ч.гр.д.№ 198/2011 год., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 09.12.2010 год., по т.д.№ 1408/ 2009 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените обективно кумулативно съединени искове, с посочено правно основание чл.75, във вр. с чл.76 ЗМГО- за установяване нарушение на защитено географско означение, унищожаване продуктите, предмет на нарушението и разгласяване диспозитива на решението в два ежедневника.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на европейското право – чл.16 от Регламент № 110/ 2008 год., имащо по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията примат над действащото национално право и предоставяща правото на иск при нарушение на защитено географско указание.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според частния касатор е, чл.16, ал.3 от Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртни напитки, разрешените добавки и условията за използването им, който изрично прогласява, че анасоновата спиртна напитка може да носи наименованието „узо”/ouzo/ единствено, когато е произведена в Гърция или К., каквито не са произвежданите в България до 26.04.2010 год. анасонови спиртни напитки с наименование ” З. УЗАКИ”/” ZORBAS OUZAKI „.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на отсъствие на съдебна практика частният касатор счита, че разрешението от въззивния съд въпроси на процесуалното право: ”Произтича ли правото на иск от изрично регламентираната в чл. 16 от Регламент 110/2008 год. защита на географските указания, регистрирани съгласно Регламента, в случай че са налице нарушенията, посочени в б.”а”-„г”, или защита срещу нарушено географско указание може да се търси само при наличието на национална регистрация?” и „Дали са приложими общите принципи за определяне на подсъдността по граждански и търговски дела, съгласно Регламент № 44/2001 год., когато няма изрична уредба на режима на защита на регистрирани по Регламент № 110/2008 год. географски указания?”, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], гр.С. в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на формулиран значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос и алтернативно изразява несъгласие основателността на въведените касационни основания. В тази вр. същият, чрез процесуалния си представител адв. С.К., поддържа, че на основание регистрацията на географското указание „OUZO” по реда на Регламент/ЕО/ № 110/2008 год. ищецът не разполага с право на иск, по който българският съд да се явява международно компетентен , съгласно Регламент 44/2001.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол по критерия на чл.274, ал.3 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът, сдружение с идеална цел и регистрация в Република Гърция притежава необходимата правосубектност на ЮЛ в съответствие със закона на Държавата, в която е регистриран, но на основание регистрацията си по реда на Регламент /ЕО/ № 110/2008 год. не разполага с право на иск, по който българският съд да се явява международно компетентен, съгласно Регламент № 44/2001 год., тъй като Регламент /ЕО/ № 110/2008 год., установяващ защита на регистрираните географски указания срещу отделни конкретни посегателства, не установява процедура, по която тази защита да е осъществима..
Изложени са съображения, че съгласно българското законодателство единствено субект, регистрирал географско означение или вписан като ползувател на регистрирано такова, притежава правото на иск за защита на нарушение на правата му, в обхвата съгласно нормата на чл.53, ал.2, във вр. с ал.1 ЗМГО и чл.75, ал.4 ЗМГО.
Същевременно, според въззивния съд, обстоятелството, че ищецът е сдружение с идеална цел, с регистрация в Република Гърция, чиято правосубектност на ЮЛ не се оспорва и е доказана, само по себе си не обосновава правен извод, че същата е достатъчна и за процесуалната му легитимация да предяви чужди права- тези на членовете си- ФЛ и ЮЛ, произвеждащи съгласно предмета си на дейност или бутилиращи на територията на Гърция спиртни напитки с регистрирано географско означение „OUZO”, каквито доказателства по делото- отсъстват и не могат да бъдат изведени от целите в чл.2 на Устава на ЮЛ, на които частният жалбоподател се позовава.
С оглед изложените съображения въззивният съд е споделил изцяло извода на СГС, че доколкото съгласно българското законодателство – чл.75, ал.4 ЗМГО, единствено субект, регистрирал географско означение или вписан, като ползвател на регистрирано такова, притежава правото по чл.53, ал.2, във вр. с ал.1 ЗМГО, то ищецът, настоящ частен жалбоподател не е обосновал активна процесуално правна легитимация за предявяване на иск по чл.76, във вр. с чл.75, ал.5 и чл.53, ал.2 ЗМГО, поради което дори само на това основание исковите претенции се явяват недопустими.
Същите са счетени за недопустима и по съображения, че при обосноваване на международна компетентност на българския съд, то съгласно чл.29 КМЧП приложимо е българското процесуално право, а то допуска защита на чужди права само по изключение – в изрично предвидените от процесуалния закон хипотези, каквато е тази на процесуалната субституция по чл.26, ал.2 ГПК, но какъвто не е разглежданият случай.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси, макар и важни, нямат обуславящо значение за крайния изход на делото, тъй като не се включват в предмета на спора по предявените искове – арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол, изключва и допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чиято аргументация, според разясненията в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не се изчерпва с отсъствие на съдебна практика, което твърдение в случая е и невярно, предвид трайно установената съдебна практика по приложението на чл.75 и чл.76 ЗМГО.
Ответната по частната касационна жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което такива не следва да и се присъждат, на осн. чл.78, ал.23 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 739 от 06.04. 2011 год., по ч.гр.д.№ 198/ 2011 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: