2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 272 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 272 от 24.11.2011 год., постановено по в.т.д.№ 366/ 2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 8 от 21.03.2011 год., по д.н. № 58/2010 год. относно приетата началната дата на неплатежоспособността на длъжника ТД [фирма], със седалище [населено място] – 01.01.2010 год., по отношение на който, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на доказателствения материал по делото, според който [фирма], в качеството си на търговец, е спрял плащания към кредиторите си по изискуеми задължения, с характеристиките по чл.608 ТЗ, поради настъпила обективна невъзможност с притежаваните краткотрайни активи да погасява краткосрочните си задължения, касаторът основано възразява срещу извода на въззивния съд, че обективен израз състоянието на неплатежоспособност на длъжника е добило едва към 31.12.2009 год., предвид данните в счетоводния му баланс, като преди това неплатените му задължения, вкл. публично- правните, са били незначителни.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Позовавайки се отново на поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в частта му, предмет на предприетото обжалване, касаторът поддържа, че в случая е „налице съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен от Варненския апелативен съд в практиката на ВКС”. Като израз на визираното противоречие са цитирани и приложени 3 решения на ВКС: № 481/10.04.2003 год., по гр.д.№ 1521/2003 год.; № 1727/07.01.2004 год., по гр.д.№ 844/2003 год. и № 275/13.04.2006 год., по т.д.№ 26/2006 год. на І т.о., в които са обсъдени съответните показатели, характеризиращи икономическото състояние на всеки отделните длъжници по делата и относими към определяне на неплатежоспособността им, съответно началната дата на това състояние.
В отговор, депозиран в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК несъгласие с искането за допускане на касационно обжалване и алтернативно, с въведените касационни основания, са изразили единствено кредиторите : [фирма] и „Ю. И ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ”АД.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния законов срок по чл.633, ал.1 ТЗ, от лице, попадащо в кръга на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.2, изр.1 ТЗ и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно създадената по действащия ГПК уредба на касационното производство допустимостта на въведения от законодателя факултативен, а не задължителен, касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната- касатор. Следователно извън правомощията на касационната инстанция е, както е прието и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама да извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или от обстоятелствената част на касационната жалба, както конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна предпоставка за достъп до съдебен контрол, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен ако не се касае до уточняване или преформулиране на изрично поставен от страната правен въпрос или квалифициране на въведеното основание, какъвто не е разглежданият случай.
В депозираното от касатора НАП, [населено място], изложение на основанията за допускане на касационното обжалване въобще липсва конкретно формулиран значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция да е значим за крайния правен резултат по делото, без да се налага касационната инстанция да го извежда от обстоятелствената част на същото, с каквито правомощия не разполага.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния изход на спора,независимо от специфичността му, е този, който е включен в предмета на същия и е обусловил правните, а не фактически, изводи на съда по конкретното дело, то този въпрос не се покрива със самия разрешен от въззивния съд казус, нито с анализ на пороците, обусловили процесуална или материална незаконосъобразност на обжалваното решение, в каквато насока е съдържанието на изложението към настоящата касационна жалба.
Оплакванията за неправилност на съдебния акт, в обжалваемата му част, дори и да са евентуално основателни са ирелевантни за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на изрично формулиран конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречен достъпа да касационен контрол, поради отсъствие на общата главна предпоставка за същия.
Отделно, че в случая е недоказано и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй цитираните и приложени от жалбоподателя решения на отделни съдебни състави на ВКС, постанови по ГПК /отм./ нямат правната характеристика на задължителна съдебна практика, съгласно разясненията н т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че моментът на настъпване на неплатежоспособността на дружеството- длъжник и относимите за определяне началната дата на неплатежоспособност обстоятелства са винаги конкретни и обусловени от специфичните за всяко дело факти и доказателства, въз основа на анализа, на които съдът по несъстоятелността извършва преценка за обективното икономическо състояние на дружеството- длъжник, произтичащо от невъзможността, а не нежеланието, да изпълни изискуемо и ликвидно свое парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение, свързано с дейността му на търговец, като не е необходимо датата да се покрива непременно и с последното извършено плащане.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 272 от 24.11.2011 год., по в. т.д.№ 366/ 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: