4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 24.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 212/2000 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Р. И. от [населено място] против въззивното определение на Софийски градски съд № 12917 от 12.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 9459/2011 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 31. 03. 2011 год., по гр.д.№ 32436/2010 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от частния жалбоподател, като ищец, срещу ”ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ” АДq установителен иск за признаване на установено, че вносна бележка до БРИБ за сумата 12 000 лева, ползвана като доказателство по приключилото с влязло в сила решение гр.д.№ 2441/2003 год. на ПРС, е неистински документ, предвид извършеното върху документа ръкописно отбелязване от неизвестен автор, че стоката не е платена.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, който последен порок, според изложеното е довел до лишаване на частния касатор, като страна в процеса от реалното му участие и защита по делото, поради подмяна на имената му- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, частният касатор поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението му е, „че самата неповторимост на казуса налага произнасяне на касационната инстанция, чието решение/?!/би било полезно и би допринесло за развитие на правото и за точното прилагане на закона”.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, поради изтичане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, алтернативно- по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК- основна и допълнителна и по основателността на въведеното касационно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу въззивен съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване на определението на въззивния съд, предмет на същата, не следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради следното:
Съгласно действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 год. ВКС осъществява факултативен инстанционен контрол над определенията на въззивните съдилища, попадащи в обсега в чл.274, ал.3 ГПК, каквото и постановеното от СГС, но допустимостта на последния е обусловена от наличието на изчерпателно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки- главна и допълнителна, от категорията на абсолютните. Преценката за същите е възложена на касационната инстанция, но тяхното формулиране и чрез аргументацията им – обосноваване достъпа до касация, съгласно постановките в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/ 19.02.2010 год. е в изключителна тежест на касатора, което в случая не е изпълнено.
Според разясненията в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС касационната инстанция не само не е длъжна, но по съображения, черпени от диспозитивното начало и принципът за равенството на страните в гражданския процес не и е оправомощена сама да формулира този релевантен за изхода на делото въпрос на материалното и/ или процесуално право, който разрешен от въззивния съд е обусловил решаващите му правни изводи- обща главна предпоставка за достъп до касационен контрол, извеждайки го от обстоятелствената част на частната касационна жалба или от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към нея, поради което самата липса на посочен от частния касатора конкретен правен въпрос, релевантен за крайния правен резултат по делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда съответното визирано допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Що се касае до твърдяното процесуално нарушение, което според частния жалбоподател го е лишило от надлежно упражняване правото му на защита, то дори и същото да е евентуално налице, като относимо към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, същото се явява без значение за допускане на касационното обжалване и не следва да бъде обсъждано.
Явно е, предвид изложените в частната касационна жалба обстоятелства, че в случая частният касатор отъждествява основанията за достъп до касационно обжалване с тези за касиране на съдебния акт на въззивния съд, каквато възможност законодателят не е предвидил в създадената с действащия ГПК уредба на касационното производство, вкл. в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая неаргументиран е останал и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който страната се позовава.
Според задължителните за съдилищата в страната разяснения в т. 4 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 год. въведеният като значим за делото процесуалноправен или материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото само, ако решаването му е свързано с необходимост чрез корективно тълкуване на приложимата правна норма да бъде разкрито съдържанието и, когато тя е неясна, непълна или вътрешно противоречива, или ако се налага да бъде изоставена установената вече трайна съдебна практика по приложението на съответната правна норма, за да бъде възприета различна – която осъвременена, отговаря на настъпилата промяна в обществено – икономическите условия и законодателството на определения етап от развитие на обществото, какъвто не само не е разглежданият случай, но и въобще не са били навеждани доводи в посочения смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 12917 от 12.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 9459 / 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: