3
Ч.т.д.№ 579/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр. София, 24.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 септември, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 579/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на ЗАД [фирма]-гр.София срещу определение №263/07.05.2012 г. по в.т.д. № 277/2012 на АС-Варна , с което е потвърдено определение № 326/23.01.2012 г. по т.д. 2492/2011 на Варненския окръжен съд по т.д. №2492/2011 г., с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател като ответник по иска с правно основание чл.226 КЗ предявен от Ц. А. Т., А. А. Т. и П. Х. А..
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответниците по частната жалба изразяват становище за нейната неоснователност-
Допускането на касационното обжалване е обосновано с с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по отношение обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на възражението за местна неподсъдност на субективно съединените искове с правно основание чл.226 КЗ, съдът е приел, че предявеният иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на прекия причинител на вредите е местно подсъден по правилата за подсъдността на потребителските искове-чл.113 от ГПК, т.е. по настоящия или постоянен адрес на потребителя.
От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ обжалваното определение е съобразено с постоянната практика на ВКС, която приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ , каквато безспорно се явяват ищците, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и много други/, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя, т.е. ищеца : в случая това е в [населено място]. С тази цитираните определения постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представляващи задължителна практика на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата. Приложените към настоящата частна касационна жалба определения на ВКС по чл.274 ал.3 от ГПК не се отнасят до настоящия случай, тъй като касаят усложнената хипотеза на обективно и субективно съединени искове, предявени срещу различни тветници и на различно основание.
Ето защо не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация на обжалваното определение. Частният жалбоподател следва а заплати разноските на ответниците по частната касационна жалба в размер на 1400 лева-адв.възнаграждение пред настоящата инстанция, доколкото това искане е подкрепено със съответните писмени доказателства:договор за правна помощ с изрично отбелязване в самя него на акта на плащането на сумата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № №263/07.05.2012 г. по в.т.д. № 277/2012 на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма]-гр.София да заплати на Ц. А. Т., А. А. Т. и П. Х. А. сумата от 1400 лева-общо разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.