2
Ч.т.д.№ 582/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр. София, 27.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 септември, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 582/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу определение №781/15.05.2012 г. по ч.г.д. № 586/2012 на АС-Пловдив,с което е потвърдено разпореждането №711/28..02. 2012 г. по гр.д. № 1809/2012 на ПОС за връщане на въззивна жалба вх.№2840/02.02.2012 г. против първоинстанционното решение, поради невнасяне в срок на държавна такса, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответната страна не изразява становище .
Допускането на касационното обжалване е обосновано с с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за това, дали държавната такса следва да се заплати предварително след като може да се събере след завършване на делото.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърденоразпореждането №711/28..02. 2012 г. по гр.д. № 1809/2012 на ПОС за връщане на въззивна жалба вх.№2840/02.02.2012 г. против първоинстанционното решение, поради невнасяне в срок на държавна такса, съдът е приел, че [фирма] е бил редовно уведомен на 20.02.2012 г. за задължението си да внесе държавна такса по подадената от него въззивна жалба в едноседмичен срок и същият не е сторил това, което е дало основание на първоинстанционния съд да върне въззивната жалба, съласно чл.262 ал. 2 ГПК.
От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за това, дали държавната такса следва да се заплати предварително след като може да се събере след завършване на делото, обжалваното определение е съобразено с практиката на ВКС/посоченото от самия частен жалбоподател определение №786/18.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 636/2011 г. на І т.о. е точно в този смисъл/ и с непротиворечивата и ясна разпоредба на чл.261, т.4 ГПК във връзка чл.73 ал.3 ГПК и чл.3 ЗДТ , според които предварителното внасяне на държавна такса е условие да бъде разгледана жалбата и при неизпълнение последната подлежи на връщане-чл.262 ал.2 т.2 във връзка с чл.261 ГПК. Отклоненията по изключение от общото задължение за предварително внасяне на държавна такса са изрично нормативно уредени и не касаят настоящия случай.
Ето защо не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация на обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №781/15.05.2012 г. по ч.г.д. № 586/2012 на АС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.