О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
гр.София, 04.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 908/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 190 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 172/ 2012 г. с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 6742/ 2011 г. и така са отхвърлени предявените от касатора против П. у. – и. „А. К.” [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 61/ 24.10.2011 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател – начален етап на обучение” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 933,84 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да провери основават ли се приетите от работодателя оценки при извършен подбор на действително притежаваните от работника качества и процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъжда всички доказателства по делото и доводите на страните по тях. По първия въпрос претендира, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, като цитира ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС. По втория счита, че разглеждането му от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона чрез промяна на неправилна практика. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация, П. у. – и. „А. К.” [населено място], оспорва жалбата и счита, че касаторът не е формулирал конкретно и ясно въпроси във връзка с допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „старши възпитател НЕО”. На 07.09.2011 г. работодателят изменил щатното разписание и съкратил 7 от 10-те щатни бройки, предвидени за длъжността „възпитател НЕО” и „старши възпитател НЕО”. Назначена била комисия по подбор, която съпоставила заемащите тези длъжности и ги оценила по предварително зададени от директора на училището критерии. При този подбор квалификацията на ищеца и нивото на изпълнение на възложената му работа били оценени по-лошо в сравнение с осем от останалите заемащи съкращаваната длъжността възпитатели. Според въззивният съд отразената в протокола оценка на комисията се подкрепя от гласните доказателствата и не се опровергава от други доказателства по делото, поради което счел, че работодателят е издал законосъобразно заповедта за уволнение.
При тези изводи на въззивния съд поставеният материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от жалбоподателя ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС действително тълкува разпоредбата на чл.329 от КТ в смисъл, че при оспорване на уволнение поради съкращаване на щата подборът подлежи на съдебен контрол, включително по въпроса съответстват ли действителните качества на работника на оценките, които е получил при съпоставката между него и другите заемащи съкращаваната длъжност лица. Но въззивният съд не е приел нещо друго в обжалваното решение. Той изрично е посочил, че е преценил доказателствата по делото и че от тях е приел за установено, че дадената от комисията по подбора оценка на касатора отговаря на действително притежаваните от него качества. Поради това по материалноправния въпрос въззивното решение съответства, а не противоречи на задължителната практика на ВКС.
Що се касае до процесуалноправният въпрос, той не обуславя въззивното решение. Касаторът извежда този въпрос във връзка с дейността на въззивния съд по установяване на факта, дали комисията по подбора не е извършила същия възприемайки безкритично и изцяло оценките, поставени от друга К. – за диференцирано заплащане. Това обстоятелство обаче е без значение за изхода от делото, тъй като то не е посочено като основание за незаконност на уволнението нито в исковата молба, нито във въззивната жалба. Въззивният съд не се произнася служебно по правилността на обжалваното решение – той е обвързан от посоченото в жалбата, чието подаване е скрепено с преклузивни срокове. Обстоятелства, опорочаващи уволнителното волеизявление на работодателя, работникът не може да сочи за първи път пред въззивната инстанция и поради това е безпредметно установяването налице ли са такива – дори да е така, въз основа на такива обстоятелства уволнението не може да бъде обявено за незаконно. Поради това въпросът, свързан с преценката на доказателствата за наличие на такива обстоятелства, е ирелевантен за крайния резултат, а по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 190 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 172/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: