О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
С., 04.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 818 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. срещу въззивно решение № 59/25.01.2012 г. по в.гр.д.№517/2011 г. на В.Търновския апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба В. Т. Б., чрез процесуалния си представител адв.В. К. и Х. Т. Б. чрез процесуалния си представител адв.М. Н. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
К. е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД срещу В. Т. Б., Х. Т. Б. и „Виком”-Е. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на В. Т. Б. за времето от 20.02.1991 г. до 22.04.2008 г. на обща стойност 187 182 лв.С решение № 205/10.12.2009 г. по гр.д.№801/2008 г. В.Търновският окръжен съд е отхвърлил иска.По въззивна жалба на К., с решение№ 85/5.05.2010 г. по в.гр.д.№59/2010 г. на В.-Търновския апелативен съд то е потвърдено.По касационна жалба на К. с решение № 368/21.11.2011 г. по гр.д.№1129/2010 г. същото е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на В.Търновския апелативен съд. ВКС е приел, че започналите, но неприключили наказателни производства по чл. 257/отм./ НК и започналите, но неприключили производства по чл.3 ал.1 т.17 ЗОПДИППД вр.чл. 257/отм/ НК ще продължат и ще се довършат съобразно закона действал към момента на възникване на правото, тъй като двете цитирани правни норми са от материалноправно естество и в съответните закони липсват преходни разпоредби . С обжалваното въззивно решение В.Търновският апелативен съд отново е приел, че въззивната жалба е неоснователна и е потвърдил решението на първоинстанционния съд.За да постанови това решение въззивният съд е приел, че анализът на доказателствата по делото не дава основание да се приеме, че придобиването на имущество от ответниците през обследвания период,който съвпада с периода, определен от К., може да бъде свързано пряко или косвено с престъпната дейност на В. Т. Б.; в получения приход за 2006 и 2007 г. са включени доходите на втория ответник от реализирана печалба на контролираното от него търговско дружество„Букон”-Е.; в приходите на ответниците са включени и тези от банкови кредити,които те са погасявали; че са проверени доходите и на втория ответник Х. Т. Б. за целия обследван период, а не само за времето на брака му с първата ответница.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище ,че са налице основания за касация по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК,тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, по които няма задължителна съдебна практика, а по други-в противоречие със съществуващата такава.Извежда следните обуславящи решението въпроси:
-противоречи ли на материалното право решение на съда, което почива на анализ на приходите и разходите на ответниците за период, различен от определения от К.;
-законен източник на доход ли е печалбата на търговско дружество, контролирано от ответника, само на основание обстоятелството,че е декларирана, ако са налице доказателства,че не би могла да бъде реализирана в действителност;
-придобиването на имущество с банков кредит изключва ли възможността да се направи предположение по чл.4 ЗОПДИППД;
-следва ли да се имат предвид доходите на съпруг-ответник, ако те предхождат брака .
При така изведените от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика , а изводите на въззивния съд са в съответствие с нея.По тези въпроси вече са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения: решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д.№848/2011 г. ІV г.о., решение №66 от 26.07.2011 г. по гр. дело №863/2010 г., III г.о., решение №70/ 04.07.2012 г. по гр. дело №704/2011 г. ІV г.о.,решение № 1/21.03.2011 г. по гр.д.№697/2010 г. ІV г.о., решение 160/01.06.2012 г. по гр.д.№787/2011 г. ІІІ г.о., решение № 209/26.07.2011 г. по гр.д.№1462/2010 г. ІІІ г.о., решение № 287/10.09.2012 г. по гр.д.№ 1782/2010 г. ІV г.о. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер.
С тях е прието, че формирането на предположението за придобиване на имуществото от престъпна дейност, трябва да бъде извършено след анализ на установените факти и логическите връзки между тях. Решението на съда се обуславя от доказателствените му изводи, изградени на базата на оценка на множество фактически обстоятелства, техните взаимовръзки и опитните правила. Отговорът зависи от всеки конкретен случай и се решава съобразно ангажираните по делото доказателства. Съдът преценява всички обстоятелства и всички доказателства по случая по вътрешно убеждение. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.
Придобиване или липса на придобито имущество във връзка с престъпна дейност се установява в срока по чл. 11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество. Във връзка с тях ще се определи и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество.
Придобиването на имуществото няма как да е свързано с престъпната дейност, ако законният източник на доходите е установен. Той изключва по несъмнен начин връзката с престъпната дейност.В закона не е уредена презумпция, че наличието на доход от неустановен източник е доход, за който може да се направи основателно предположение, че е свързан с престъпната дейност. Само за укритото /недекларираното/ имущество се предполага до доказване на противното, че е придобито от престъпната дейност.
Банковият кредит е институт на гражданското право и е правно основание по ТЗ за придобиване в собственост на парични средства. По отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане. Само по себе си придобиването на имущество с банков кредит не изключва възможността да се направи основателно предположение по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД, защото винаги съществува възможността изплащането му да става със средства, придобити от престъпна дейност.
Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД има предвид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне на средства от него от законен източник. И в този случай връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства .Нормата на чл. 10 ЗОППДИППД повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг. При установяване този принос следва да се изследват доходите на съпруга за целия обследван период.
Оплакването, което касаторът всъщност прави е за обсъждане на доказателствата по делото, но то не може да бъде повод за допускане на касационно обжалване.
Тъй като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59/25.01.2012 г. по в.гр.д.№517/2011 г. на В.Търновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: