4
определение по гр.д.№ 636 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 636 от 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К., С. И. К., Л. К. Д., М. И. П., Л. В. С. и П. В. П. срещу решение № I-50 от 22.05.2012 г. по в.гр.д.№ 358 от 2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която са изменени решение № 2108 от 21.12.2011 г. и решение от 13.11.2012 г. по гр.д.№ 5549 от 2010 г. на Бургаския районен съд, като по същество е отхвърлен предявения от касаторите срещу [фирма] иск с правно основани чл.109 от ЗС, касаещ неоснователни действия на ответника върху разликата над 135 кв.м. до претендираните 740 кв.м. от югоизточната част на имот с идентификатор 07079.2.1754 по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закони- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторите твърдят, че решението противоречи на посочена от тях незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 1132 от 14.04.1982 г. по гр.д.№ 587 от 1982 г. на ВС, Първо г.о., определение № 212 от 07.12.1978 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д.№ 687 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса за неправилното приложение на чл.109 от ЗС при осъществено от ответника косвено неоснователно въздействие върху собствения на ищците имот.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че тъй като по делото било доказано, че ответникът осъществявал неоснователни действия само върху 135 кв.м. от имота на ищците, искът с правно основание чл.109 от ЗС следвало да се уважи само относно тези 135 кв.м., а за разликата до претендираните 740 кв.м. следвало да се отхвърли.
За да може да се допусне касационно обжалване на горепосоченото решение, е необходимо касаторите да са се позовали и да са доказали наличието, както на общото, така и на някое от специалните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК /да са изложили ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и да са посочили на коя практика на ВКС или други съдилища в страната противоречи обжалваното решение или защо произнасянето на ВКС по поставения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС/. Както е прието в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В настоящия случай, в изложението си касаторите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Словосъчетанието „неправилно приложение на чл.109 от ЗС” само по себе си не е въпрос. Същото представлява посочване на основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281 от ГПК- въпрос, по който ВКС не е компетентен да се произнася в настоящото производство по чл.288 от ГПК. Само на това основание /поради непосочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК/ касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, не е налице и специалното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика:
1. В Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направения без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. В обжалваното решение също е прието, че съдът е компетентен да извърши такава преценка, но е отхвърлен частично иска по чл.109 от ЗС защото е прието за установено, че няма доказателства за осъществени от ответника неоснователни действия върху частта от имота над 135 кв.м. до претендираните 740 кв.м.
2. В решение № 1132 от 14.04.1982 г. по гр.д.№ 587 от 1982 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че предметът на иска за използване и управление на съсобствен имот и предметът на иска за прекратяване на неоснователни действия, които пречат на съсобственика да упражнява своето право, са различни и решението по единия иск не създава сила на пресъдено нещо. Приетото по това дело е напълно неотносимо към настоящото дело, по което между страните няма водено дело и влязло в сила решение по иск за използване и управление на съсобствен имот.
3. В определение № 212 от 07.12.1978 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че носителят на вещното право може да иска по реда на чл.109 от ЗС да се преустанови всяко неоснователно действие върху притежавания от него недвижим имот и че с такъв иск може да се защити и правото на преминаване по чл.36 от З.. В обжалваното решение също е прието, че по принцип собственикът на недвижим имот може да защити вещното си право върху този имот чрез иск по чл.109 от ЗС, но с оглед събраните по делото доказателства е прието, че предявеният иск по чл.109 от ЗС за осъществявани от ответника неоснователни действия върху разликата над 135 кв.м. до претендираните 740 кв.м. от собствения на ищците имот следва да се отхвърли като недоказан.
4. В решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д.№ 687 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че признанието на страната на неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващо тези факти. В това решение е разгледан и разрешен процесуалноправен въпрос, който не е посочен от касаторите в изложението им към касационната жалба, поради което по този въпрос ВКС няма право да се произнася служебно, тъй като въпросът не касае нищожността или недопустимостта на решението. В този смисъл е приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-50 от 22.05.2012 г. по в.гр.д.№ 358 от 2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.