3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 494
гр. София, 12.10. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 387/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Б. И. Д., С. К. К. , Н. Р. А. и Ю. А. К. са обжалвали определението на Пернишкия окръжен съд № 497 от 14.05.2012г. по ч.гр.д.№ 328/2012г. Ответниците не са изразили становище по жалбата.
С обжалваното определение Пернишкият окръжен съд е потвърдил определението на Пернишкия районен съд № 839 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 378/2011г. , с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове.
Въззивният съд е квалифицирал субективно съединените искове за установяване, че ищците не дължат сумата общо 30 000лв. лв. /по 10 000 лв. за всеки/ по чл.439 ГПК и е приел, че не е налице правен интерес от предявяването им, след като недължимостта на сумата се основава на съдебно решение от 30.11.1998г. , влязло в сила преди постановената присъда по н.о.х.д 79/1998г. на Пернишкия окръжен съд, с която наказателният съд е уважил приетия за съвместно разглеждане граждански иск срещу Б. И. Д., С. К. К. , Н. Р. А. и Ю. А. К. с правно основание чл.45 ЗЗД. Според въззивния съд изложените обстоятелства, обосноваващи правният интерес от отрицателния установителен иск са преклудирани от силата на пресъдено нещо на присъдата в частта за гражданския иск, която ги обвързва.
Частната жалба на Б. И. Д., С. К. К. , Н. Р. А. и Ю. А. К. като подадена в срок срещу определение на въззивен съд , с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция, е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за съотношението между разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК и и чл.439 ал.2 ГПК в случаите на прилагане на посочените разпоредби като основание за установителен иск , има ли законово основание иск по чл.124 ал.1 ГПК да се счита, че е преклудиран по силата на пресъдено нещо.
Така формулираният въпрос е изцяло теоретичен, без да е насочен към конкретния правен спор и решаващите мотиви на въззивния съд за недопустимост на иска. Няма спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл.124 ал.1 т.1 ГПК е обща и предоставя правна възможност за предявяване на иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение , когато ищецът има интерес от това. С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния процес, чрез оспорване на вземаненето, когато то се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено изпълнителното основание /определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г., на ВКС I г. о./.
Цитираната съдебна практика относно недопустимостта да се претендират неколкократно обезщетения на едни и същи вреди от различните задължени лица противоречи с обжалваното определение, но само като краен резултат доколкото в аналогични случаи предявените отрицателни установителни искове по чл.439 ал.2 ГПК са отхвърлени, но без да се обсъжда въпроса към кой момент следва да са настъпили обстоятелствата, на които се основава твърдението за недължимост на вземането. За да е налице основанието по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК е необходимо да има противоречие между мотивите на решения на съдилищата, в които е дадено различно разрешение на един и същ правен въпрос. Отделно от това следва да се посочи, че в обжалваното определение е съобразена практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 333 от 5.12.2011 г. по гр. д. № 1244/2010 г., на ВКС III г. , според което отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, не може да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд № 497 от 14.05.2012г. по ч.гр.д.№ 328/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: