3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 932/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. В. – Т., действаща като ЕТ с фирма „А.-Д. В.-Т.” със седалище [населено място] срещу решение от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 4352/2010 г. на Софийски градски съд. С последното е отменено решение от 04.03.2010 г. по гр.д.№ 4954/2009 г. на Софийски районен съд, 77 състав и е отхвърлен предявения от касаторката иск срещу [фирма] по чл.327 ТЗ за разликата над сумата 9 769.60 лв. до 23 082.54 лв.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му. Излага несъгласие с изводите на съда за недоказаност на предадени на ответника стоки извън фактурираните, за които съставените стокови разписки са двустранно подписани. Становището на съда, че извършените в тях зачерквания отнемат този им характер според нея не държи сметка на обстоятелството, че те са извършени по отношение на стоки, за които впоследствие е издадена фактура.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на стокови разписки, съдържащи всички съществени белези на договора за продажба, като наличието му е аргументирано с честата практика да се издава този вид документ, а данъчна фактура едва след получаване на плащане.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от ищцата иск за заплащане на стойността на доставени на ответника стоки по представените с исковата молба двустранно подписани стокови разписки, като е уточнила, че зачеркването на част от стоките по тях е извършено поради тяхното фактуриране.
С въззивното решение е прието, че единствено издадената от ищцата фактура на стойност 9 769.60 лв. е осчетоводена при страните по спора. По отношение на претендираната стойност на доставените на ответника стоки над посочената сума съдът изложил съображения, че издадените за тях двустранно подписани стокови разписки не са намерили счетоводно отражения в нито една от страните по спора, за тях няма издаден първичен счетоводен документ, а в някои от тях има задрасквания, които нарушават достоверността им като документи и годността им като доказателство за отразеното в тях.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на въззивното решение поради липсата но сочените предпоставки.
Съгласно задължителните указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В случая, поставеният от касатора правен въпрос относно значението на стоковите разписки за удостоверяване предаването, съответно получаването на стоката, не е обусловил изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана на извършените в тях зачерквания и на липсата на счетоводни записвания при страните.
Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретни обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Относно значението на стоковата разписка, като обективираща основните елементи на продажбата и удостоверяваща предаването на стоката, нейното количество и цена не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не на трудности при прилагане на относими към спора правни норми – чл.327, ал.1 ТЗ, чл.8 от Закона за счетоводството и чл.55 ТЗ. От друга страна въззивният съд не е отрекъл удостоверителния характер на процесните стокови разписки относно предадените с тях стоки, като въпросът за доказателствената им в конкретния случай предвид съдържащите се в тях зачерквания е разрешен в съответствие с разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК с оглед и на останалите доказателства по делото. Правилността на изградения от въззивния съд краен извод за недоказаност на предаването на ответника, респ. на приемането на отразените в тях стоки обаче може да бъде преценявана само при допуснато касационно обжалване, но не и във фазата на селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения следва да се приеме, че поради отсъствието на законовите предпоставки въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 4352/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: