определение по гр.д.№ 693 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 16.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 693 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. срещу решение № 1116 от 06.06.2012 г. по в.гр.д.№ 2597 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 3945 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 3642 от 2008 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. М. В.-А. срещу [фирма] и М. Г. С. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат построеното в УПИ VIII-582 от кв.52 по плана на [населено място], 16-ти микрорайон-север, крило от жилищна сграда, надвишаващо допустимия размер за височина от 10 м., което включва изградените над 4 етаж обекти и което крило граничи непосредствено с УПИ IX-583 в кв.52, собственост на ищцата.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката незадължителна съдебна практика /определение № 266 от 24.03.2011 г. по гр.д.№ 2001 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 616 от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 1039 от 17.11.2011 г. по гр.д.№ 493 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 5489 от 19.04.2011 г. по адм.д.№ 1407 от 2011 г. на ВАС, решение № 2596 от 25.02.2009 г. по адм.д.№ 13918 от 2008 г. на ВАС, решение № 280 от 11.01.2011 г. по адм.д.№ 10296 от 2009 г. на ВАС, решение № 1381 от 02.02.2009 г. по адм.д.№ 7554 от 2008 г. на ВАС, определение № 616 от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: дали неспазването на допустимите отстояния между съседните сгради, надстрояването на сградата в отклонение от разрешението за строеж и инвестиционния проект и строителството на граничната линия между парцелите, което нарушава правата на собствениците на съседния имот и им пречи да използват имота си, представляват съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и водят до незаконност на строежа.
В писмен отговор от 11.09.2012 г. ответниците по касационната жалба [фирма] и М. Г. С. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че изградената в съседния на ищцата парцел жилищна сграда е в съответствие с предвиденото във влезлите в сила ПУП-ПЗ и РУП начин на застрояване /свързано/, както и на предвижданията за височина на сградата. Изграденото отговаряло и на инвестиционния проект и на разрешението за строеж на сградата. Прието е още и че не бил нарушен чл.21 от ЗУТ относно възможността да бъде извършено свързано застрояване до имота на ищцата. Поради това заповед № Г-30 от 25.01.2007 г. на Кмета на [община], с която е определено застрояването, не била нищожна на това основание, а преценката за законосъобразността на тази заповед в това производство била недопустима поради преклудираната възможност за обжалването на заповедта от ищцата по административен ред.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение поставеният от касаторката правен въпрос /дали неспазването на допустимите отстояния между съседните сгради, надстрояването на сградата в отклонение от разрешението за строеж и инвестиционния проект и строителството на граничната линия между парцелите, което нарушава правата на собствениците на съседния имот и им пречи да използват имота си, представляват съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и водят до незаконност на строежа/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което съдът е отхвърлил иска по чл.109 от ЗС не защото е приел, че отклоненията от инвестиционния проект, разрешението за строеж и предвиденото в плана не водят до незаконност на строежа, а защото е приел за безспорно доказано от приетите по делото съдебно-технически експертизи, че при строежа на сградата не са допуснати никакви отклонения- строежът в съседния на ищцата имот е изграден в съответствие с инвестиционния проект, с разрешението за строеж и предвиденото във влезлия в сила ПУП-ПЗ свързано застрояване, при което няма изискване за отстояние на новоизградената сграда от страничната регулационна линия и от намиращата се в имота на ищцата на тази странична регулационна линия сграда на допълващо застрояване- гараж.
Поради това и тъй като в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е посочила друг относим към решаващите мотиви на въззивния съд въпрос, а съгласно приетото в т.1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС няма право да поставя за разглеждане и да се произнася по въпроси, извън посочените от касатора, с изключение на въпросите, касаещи нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, следва да се приеме, че не е налице общото основание чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд. Поради това касационното обжалване на това решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1116 от 06.06.2012 г. по в.гр.д.№ 2597 от 2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.