О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 497/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. З. срещу решение № 361 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 3503/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2011 г. по гр.д.№ 11945/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ иск за разликата над 30 000 лв. до сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждането му при ПТП, настъпило на 11.03.2009 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. В инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 се твърди, че ВКС изостава в практиката си относно прилагането на чл.52 ЗЗД, като присъжда значително по-ниски размери на обезщетенията спрямо тези от САС, като по този начин се нарушавал чл.5 ГПК за спазване на чл.5 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението САС е нарушил Конституцията на Република България. При определяне на размера на обезщетението за действително претърпените вреди САС постановил решението си в противоречие с решение № 749/05.12.2008 г., ВКС, ТК. Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв. , а за две и повече – 5 000 000 лв.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че на 11.03.2009 г. около 11.30 часа, при управлението на велосипеда си в [населено място] в посока към Ю., ищецът бил ударен отзад от л.а., застрахован при ответното дружество. От заключението на СМЕ се установявало, че същият е получил следните увреждания – контузия на главата и на мозъка с посттравматичен кръвоизлив в ляво, в областта на базалните ганглии, с пробив в хололатералния ветрикул. Приложено е консервативно лечение с противооточни, кръвоспиращи, антибиотични и сиптоматични средства, като поддържаща терапия след изписването му от болницата МБАЛ В. му е бил предписан Пирамем, Кавинтон и Депакин. От съобщеното от него може да се приеме за вярно само, че има непрекъснати болки в двете слепоочия и че му е непрекъснато студено. Близките му се оплаквали, че на моменти не ги разпознава, не прави разлика между предметите и има проблеми с паметта. Не можел да се самообслужва и при движение провлачвал единия крайник. Съобщавал данни за себе си, които не отговарят на истината, объркан, дезориентиран. Говорът му бил по-забавен и фъфлещ. Болки и страдания изпитвал през първите 1-2 месеца, имало вероятност да получи инсулт, но никъде в медицинската документация не се обсъжда такава хипотеза, като липсвали прояви на травмена епилепсия. При така установените факти по делото, въззивният съд приел, че в случая сумата 13 000 лв. би била справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, поради което е присъдил същата, отхвърляйки, като неоснователна, исковата претенция по чл.226 КЗ за разликата от 70 000 лв. до пълния размер на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Жалбоподателят не е посочил материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на такъв съставлява общото основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизведен текстово чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е развил относими към визираното в него основание доводи. То предполага, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на жалбоподателката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 3503/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: