3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 10.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2711 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. Ст.З. срещу определение № 935/04.04.2013 г. по т.д. №351/2013 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 428 от 18.02.2013 г. по т.д. №619/2011 г. на СтЗОС за връщане на въззивната жалба на същия жалбоподател срещу постановеното от СтЗОС решение по цитираното търговско дело по описа на същия. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма]-Ст.З. в писмен отговор от пълномощника изразява становище, че същата е просрочена, евентуално неоснователна. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 2400 лева-платено адвокатско възнаграждение. Прилага договор за правна помощ с отбелязване за плащане на цялата сума в брой от страната и пълномощно за изготвяне на отговор на настоящата частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок/ ПК от 07.05.2013 г.-първи работен ден след великденските празници/ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че с разпореждане на първоинстанционния съд от 25.01.2013 г. въззивната жалба на [фирма] е била оставена без движение до внасяне на 1683,90 лева-държавна такса по сметка на П. в едноседмичен срок и представяне на вносна бележка за това в съда. Препис от разпореждането за това е било връчено на пълномощника на жалбоподателя на 04.02.2013 г., но в срока е внесена само сумата от 168,39 лева, вместо дължимата в действителност 1683,90 лева. При това положение, съставът на въззивния съд е счел, че правилно въззивната жалба е върната на основание чл.262 ал.2,т.2 ГПК, с оглед неизпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на същата, доколкото липсва процесуално основание за оставяне без движение за втори път при неизпълнение на надлежно дадени и редовно съобщени на страната указания за това.
Като обуславящ изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба се сочи въпросът за проверка редовността и отстраняване нередовностите на въззивната жалба. Този въпрос, обаче е предмет на ясна и непротиворечива уредба в чл.262 ГПК във връзка с чл.260 ГПК и чл.261 т.4 ГПК във връзка с представянето на вносен документ за платена държавна такса и следователно липсва необходимост от тълкуването на тези правни разпоредби. От друга страна представеното определение №354 от 11.06.2003 г. по гр.дело №838/2002 г. на ВКС, І г.о. се отнася за пропуски на съда да посочи в указанията си до жалбоподателя точния размер на дължимата такса и да представи в срока вносен документ, които недостатъци не са налице в настоящия случай и следователно така посочената казуална практика на ВКС/ цит.опр./ е несъотносима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване. На ответната страна следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 2400 лева-платено адвокатско възнаграждение, с оглед приложените към отговора договор за правна помощ с отбелязване за плащане на цялата сума в брой от страната и пълномощно за изготвяне на отговор на настоящата частна касационна жалба.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 935/04.04.2013 г. по т.д. №351/2013 на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Ст.З. да заплати на [фирма]-Ст.З. сумата от 2400 лева разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.