О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 12.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 24/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на МДЦ [фирма], [населено място] срещу определение № 1610/10.10.2012 г., постановено по ч. т. д. № 1246/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 1228 от 25.06.2012 г. по т. д. № 343/2012 г. на Окръжен съд Пловдив, X.-ти състав, в частта, с която МДЦ [фирма] е осъдено да заплати на „П. комерс” Д., [населено място] – представлявано от съдружниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] сумата от 1 035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски.
В частната касационна жалба се поддържа, че при постановяване на въззивното определение са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация „П. комерс” Д. възразява срещу допустимостта на касационно обжалване, като в писмения отговор по чл.276, ал.1 ГПК навежда и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира за разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания съдебен акт, апелативният съд е приел, че по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, тъй като не е налице хипотезата на ал. 2 – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, в който случай разноските се възлагат върху ищеца. Решаващият състав е изложил съображения, че ответникът по иска и настоящ жалбоподател е станал причина за завеждане на делото, тъй като към момента на образуването му е държал процесния недвижим имот.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е въведено бланкетно, като жалбоподателят е възпроизвел текста на закона, без да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като питането му е основателно ли е приложена тя от въззинтният съд. Това основание не е налице, тъй като нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не се нуждае от тълкуване за изясняване на съдържанието й или за запълване на законова празнота, тъй като това дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, подлежи на конкретна преценка с оглед фактите и обстоятелствата по спора. Според общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, въведеният въпрос следва да е правен, а не фактически – как следва да се прецени поведението на ответника и правилно ли въззивният съд е възприел данните по делото, който е относим към правилността, но не и към допустимостта на касационното обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 120 лв. – адвокатско възнаграждение по приложени по делото договор за правна защита и съдействие и данъчна фактура.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1610/10.10.2012 г., постановено по ч. т. д. № 1246/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА МДЦ [фирма], [населено място] да заплати на „П. комерс” Д. – представлявано от съдружниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] сумата от 120 лева съдебни разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: