Определение №502 от 12.7.2013 по ч.пр. дело №1040/1040 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 502

София, 12.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1040/2013 година

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 627 от 08.10.2012 г. по в. ч. гр. д. 117/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1023 от 13.12.2011 г. постановено по гр. д. № 9/2011 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба срещу решение № 25/01.11.2011 г. по д. 9/2011 г. на Разградския окръжен съд като процесуално недопустима поради липса на обжалваем интерес.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с твърдението, че същото съдържа произнасяне по следните процесуалноправни въпроси: 1./ Формира ли се сила на присъдено нещо по отношение на всички факти и обстоятелства, отразени в диспозитива на решението, включително по отношение на признатия за основателен и доказан размер на цялото парично вземане в хипотезата на предявен частичен иск; Съставлява ли пълния размер на вземането, предмет на доказване; Формира ли се по отношение на пълния размер на осъдителния иск сила на присъдено нещо, при отхвърлително по своя смисъл произнасяне на съда в диспозитива на решението; 2./Фактът, че ищецът ще се ползва от изпълнителната сила на решението само до размера на уважения частичен иск, лишава ли ищецът от правния интерес да иска да бъде установено правилното и действително положение по отношение на целия размер на дължимата сума в процеса, образуван по частично предявен иск; Преклудира ли се възможността на ищеца да предяви иск за пълния размер на вземането си, при положение, че в процеса по частичния иск, този пълен размер не е признат за основателен и доказан; 3./ Може ли в съдебно решение, в диспозитива на което е признат за основателен и доказан по – нисък размер на цялото вземане, от посочения от ищеца по исковата молба да се противопостави на ищеца в евентуално последващ процес за разликата от уважения частичен осъдителен иск до пълния размер на неговото парично вземане, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [община] и третото лице – помагач Министерство на регионалното развитие и благоустройството не са изразили становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба като недопусима поради липса на обжалваем интерес, Варненският апелативен съд е приел, че след като частичните осъдителни искове на дружеството изцяло са били уважени от първоинстанционния съд, то въззивната жалба на настоящия жалбоподател срещу решението е лишена от предмет, тъй като върху пълния размер на вземането не се формира сила на присъдено нещо, независимо, че е посочен в диспозитива на решението, и не обвързва страните при водене на последващ процес за незаявената част от вземането над уважения частичен иск.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС – Решение № 89/11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. ВКС и др., според която когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, но тя не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на последващ процес.
Въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 627 от 08.10.2012 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 117/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар