3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 16.07.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2752/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. Г., срещу въззивно решение №63 от 04.02.2013 г. по гр. дело №11/2013 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №180 от 15.11.2012 г. по гр.дело №485/2012 г. на Сливнишкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е извършил тежкото нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказанието, поради което уволнението му е законно. Явяването на работа с концентрация на алкохол в кръвта над 1.38 промила е достатъчно да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според разпоредбата на чл.126, т.2 КТ работникът или служителят трябва да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. Съобразно П. на работодателя наличието на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина. По делото не са събрани доказателства за критично отношение на ищеца към извършеното нарушение.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали неправилната правна квалификация на извършените нарушения от работодателя или липсата на такава обуславя незаконност на дисциплинарното уволнение и за прилагането на критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение на ОС – Стара Загора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно въззивно решение №63 от 04.02.2013 г. по гр. дело №11/2013 г. на Софийския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея това дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. По начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Според изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1031.80 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №63 от 04.02.2013 г. по гр. дело №11/2013 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1031.80 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.