3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 16.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2143/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б., [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу въззивно решение от 15.12.2012 г. по гр. дело №449/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него е отменено решение №210 от 30.03.2012 г. по гр. дело №1530/2011 г. на Кюстендилския районен съд в частта относно вината за прекратяване на брака и е постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи. Първоинстанционното решение е потвърдено относно прекратяването на брака между София Ч. Б. и В. Х. Б.; предоставянето упражняването на родителските права по отношение на роденото на 24.10.2008 г. от брака дете А. В. Б. на майката; отхвърлянето на искането за предоставяне тези права на бащата и за постановяване детето да живее при родителите на бащата; определянето на режим на лични контакти на бащата с детето; осъждането на бащата да плаща месечна издръжка от 500 лв. и да заплати издръжка за минало време от 400 лв. и постановяване след прекратяването на брака София Ч. Б. да носи брачното си фамилно име – Б.. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че е компетентен да разгледа делото на основание чл.3, т.1.б. „б” от Регламент (ЕО) №2201/2003, защото двамата съпрузи са български граждани. При преценката за предоставяне упражняването родителските права на майката е анализирал всички събрани по делото доказателства включително и доклада на служба „Социални услуги”, [община], Италия. Направен е извод, че е в интерес на детето упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.
Ответницата по касационната жалба София Ч. Б., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали съдът е длъжен да прецени възпитателските качества на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, след като и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; допустимо ли е по брачен спор българският съд да определя режим на лични контакти на бащата с детето на територията на Италия, където живее само майката, а бащата в България и дали при определяне размера на присъдената издръжка трябва да се съобразяват доходите в Италия или тези в България, където живее бащата. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2012 г. по гр. дело №449/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при предоставяне упражняването на родителските права на единия родител и съответно определяне режим на лични отношения на детето с другия родител съдебната намеса се предприема в обществен интерес. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето. В случая след анализ на всички събрани по делото доказателства е направен извод, че с оглед интересите на детето и необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание, предвид оценката на родителския капацитет на двамата родители, трябва да бъде предоставянето упражняването на родителските права на майката. Останалите повдигнати въпроси са правноирелевантни, защото въззивният съд е приел за установено, че бащата В. Х. Б. има обичайно местопребиваване в Италия, като от 24.02.2011 г. работи там по срочен трудов договор за 24 месеца на длъжност шофьор с месечно възнаграждение от 1550 евро.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2012 г. по гр. дело №449/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.