ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 983
София, 24.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1394 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ив.Ж. като процесуален представител на Ц. Н. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд /ГОС/ от 01.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 278/2012г.
Ответникът по касационната жалба М. И. М. от [населено място], област П., в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Н. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ГОС е потвърдил решението на Габровския РС от 12.ІV.2012г. по гр.д. № 2798/2011г., с което Ц. Н.Н. е осъден да заплати на М. Ил.М. 15000лв., представляващи получена на неосъществено основание сума, и 1450лв. разноски.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е взел предвид, че по повод постигнато споразумение между страните, съобразно което ответникът се задължил да прехвърли на ищеца собствеността на сграда „гараж за трактори”, ищецът му предал 7500лв. и 36168 кг ечемик с левова равностойност 7595лв., удостоверено в декларация с нотариално заверен подпис на ответника; не е спорно, че до настоящия момент ответникът не е прехвърлил имот и че ищецът е заявил, че вече няма интерес от това. При тези обстоятелства е прието, че искът за присъждане на претендираната сума на основание чл.55 ал.1 ЗЗД – поради неосъществено основание, следва да бъде уважен. По делото не е представен предварителен договор и не може да се установи дали той отговаря на изискванията по чл.19 ал.1 и ал.2 ЗЗД и, респективно, дали може да бъде обявен за окончателен, а в декларацията сключване на такъв договор не е посочено изрично, като в нея е заявено само, че заплатеното е цена за бъдещо прехвърляне на недвижим имот, без описването му подробно. Тъй като липсва писмен предварителен договор, като неоснователно е оценено възражението на ответника за недопустимост на иска, защото предварителния договор, по който е дадена сумата, не бил развален или имало възможност да бъде обявен за окончателен.
В изложението на Ц. Н.Н. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли първо да е прекратен или развален предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, за да се породи право за страна по него да заведе иск по чл.55 ЗЗД за връщане на даденото – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 2. при устна договореност за прехвърляне на недвижим имот кой фактически състав намира приложение за платилия продавач – този по чл.55 ал.1 пр.1 или този по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 3. при иск по чл.55 ал.1 ЗЗД чия е тежестта за доказване съществуването на предварителен договор при твърдения на страните за такава договорка, с който иск се претендира връщане на платеното по договора поради неизпълнение на другата страна – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Във връзка с първите два въпроса се сочат решение на ВКС ІІ ТО по т.д. № 273/2008г., ППВС № 1/1979г и определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, в които било застъпено становище, че след разваляне или прекратяване на предварителен договор продавачът дължи връщане на получената цена на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, а в случая съдът уважил иска, без да е установил дали предварителния договор е развален или прекратен. В тежест на ищеца било да докаже съществуването на правоотношение по предварителния договор; след като за съда не било спорно, че основанието за даване на сумата е предварителен договор, за да е налице неоснователно обогатяване, било нужно той да е прекратен или развален, в който смисъл сумата не била дадена без основание. С оглед приетото от въззивния съд, че е сключен устен предварителен договор, който е недействителен, приложение следвало да намери чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, този въпрос бил разрешен в противоречие с решение на Старозагорския ОС по гр.д. № 69/2012г. По процесуалноправния въпрос липсвала съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевираните от касатора първи и трети въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Във връзка с първия въпрос решаващият извод на въззивния съд е, че предварителен договор по делото не е представен и въобще липсват доказателства за сключването на такъв, поради което не може да се прецени нито валидността му, нито възможността за сключване на окончателен такъв. Произнасянето по този въпрос не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване. По третия процесуалноправен въпрос в атакуваното решение няма формирани изводи за това чия е тежестта за доказване съществуването на предварителен договор, а и твърдение за сключване на писмен такъв ищецът не е релевирал. Следователно произнасянето по тези два въпроса няма да е от значение за изхода на спора по делото.
Не е от значение за изхода на спора и вторият поставен от касатора материалноправен въпрос. Въпросът касае правната квалификация на предявения иск /по чл.55 ал.1 пр.2 или пр.1 ЗЗД/, която няма отношение към допустимостта на атакуваното въззивно решение, и дори да бъде прието, че квалификацията е по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, това няма да доведе до промяна на крайния резултат по спора.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е заплатил договореното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд № 341 от 01.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 278/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: