4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
София, 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1673 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], представлявано от управителя И. Г., чрез процесуалния му представител адв. Г. Ц., против въззивното решение № 511 от 23 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1084 от 20 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 2243 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2012 г. за отмяна на дисциплинарното уволнение на В. И. П. от [населено място], П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати 1422,54 лева обезщетение за периода 11 февруари – 15 февруари и 6 март – 6 юли 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, а за периода 7 юли – 11 август 2012 г. и за разликата до 2066,38 лева искът е отхвърлен, и в полза на П. са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост, защото съдът неправилно е съобразил свидетелските показания, събрани пред първата инстанция, поради което е заключил, че събраните по делото доказателствата не установяват извършването на кое да е от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения – установява се безспорната му липса по време на двукратни опити на две лица да влязат в охраняваното от него предприятие, както и нетрезвото му състояние; погрешно съдът приема, че състояние под въздействие на алкохол не би могло да се установи със свидетелски показания; нетрезво състояние по време на дежурство води до пълна невъзможност да се изпълняват трудовите функции на охранител спрямо имущество на значителна стойност; без значение е дали за работодателя са настъпили вреди, тъй като нарушението е формално; при липса на сигнал от пазача за посегателства върху охраняваното имущество по време на неговата смяна, е налице нарушение на трудовата дисциплина при липса на гориво от охраняваните автомобили – не е било правено твърдение за извършено престъпление, а за установена липса в охраняваното имущество; дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, а предмет на трудовия спор е дали ищецът е извършил нарушението, посочено в заповедта за уволнение, като от свидетелските показания е видно безотговорно отношение към поетите с трудовия договор задължения; работодателят при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, и поведението на работника в тази връзка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният съд следва да отговори на въпроса: според мотивите на обжалваното решение, за да се наложи дисциплинарно наказание на работник – страна по трудово правоотношение, е необходимо неговите нарушения на трудовата дисциплина да са доказани едва ли не чрез средствата на НПК, следва срещу него да е налице успешно проведено наказателно преследване за същите нарушения, за да бъдат те приети за такива и в дисциплинарното производство, проведено от работодателя.
Ответникът В. И. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява извършването на което и да е от посочените в заповедта за уволнение нарушения; не е установено отсъствие на ищеца от работното му място в продължение на час и половина, тъй като съгласно длъжностната му характеристика той следва да обхожда цялото предприятие, включващо и външен двор, а не единствено посетената от свидетелката сграда, а и липсват доказателства за предварително определен от работодателя график и начин на ползване на почивки в рамките на 12 часово нощно дежурство, който да е нарушен; от свидетелските показания не може да се направи обоснован извод, че на друга дата ищецът е бил в нетрезво състояние, което му е пречело да изпълнява служебните си задължения – ищецът не е допуснал две лица в района на предприятието да изпълняват задължения, с които са натоварени, което съставлява нарушение на разпореждания на работодателя, но ищецът не е наказан за това; свидетелите не са установили, че ищецът приема алкохол, а съдят за състоянието му от начина, по който се движел и възникналия конфликт между тях и него; със свидетелски показания не би могло да се установи по какъвто и да е начин състояние под въздействие на алкохол, тъй като съдържанието на алкохол в кръвта се установява с проби от съответни измервателни уреди; по третото нарушение – липса на 20 литра нафта от сметопочистваща кола, се твърди извършване на престъплението кражба на гориво от автомобил, поверен му за охрана в качеството на длъжностно лице, което се установява по надлежен ред, предвиден в НК и НПК и при липса на доказателства за влязла в сила присъда за посоченото престъпление не може да се приеме за доказано както осъществяването на деянието, така и извършването му именно от ищеца. По третото нарушение се споделят и изводите на районния съд, според които сведения за липсата на гориво се съдържат само в докладни и свидетелски показания, без това да е установено с инвентаризация и без представени документи, отразяващи различие в наличните и заприходени стоки и материали, а и няма данни изобщо да са оформени документи, свързани с липсата, и тя да е отразена в счетоводството, още и работното време на ищеца свършва в 06,00 ч., а измерването на нафтата е извършено повече от два часа след това, поради което е голословно твърдението на работодателя, че липсата е настъпила именно в смяната на ищеца и е резултат от неизпълнение на негови трудови задължения.
К. съд приема, че не е налице основанието, посочено от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Касаторът пита дали за налагането на дисциплинарно наказание на работник е необходимо съответното нарушение да е доказано със средствата на НПК или да е проведено наказателно преследване за това нарушение, за да може работодателят да съобразява това нарушение с оглед налагането на дисциплинарно наказание. Питането е отправено във връзка със заключението на въззивния съд за налично твърдение за извършено престъпление – кражба на гориво. Това заключение, само по себе си, не е дало основание на съда да приеме, че извършването на съответното нарушение – допусната кражба на гориво, не е доказано от работодателя. Освен тълкуването на съда на характера на твърденията на работодателя в тази връзка, съдът се е присъединил и към изложените от първата инстанция съображения, които са от съвсем различно естество. Затова, дори и в съответната си част заключенията на въззивния съд да не са верни, те не обосновават допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като те не са единствената причина да се приеме, че съответното нарушение на трудовата дисциплина не е доказано. Ако пък касаторът твърди, че поставеният правен въпрос е свързан с второто нарушение по заповедта за дисциплинарно уволнение – явяване на работника на работа в нетрезво състояние, което не му е позволило да изпълнява възложените му трудови задължения, то обвързващата съдебна практика, намерила израз например в решение № 551 по гр.д. № 64/2009 г., ІV г.о., приема, че употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т.ч. признания на страните и свидетелски показания. Мотивът на въззивният съд обаче е друг – съдът приема, че от свидетелските показания се установява, че ищецът не е допуснал свидетелите в района на предприятието за да изпълнят задължения, с които са натоварени, което е нарушение на разпореждания на работодателя, но ищецът не е наказан за това нарушение, а и свидетелите не са установили, че ищецът приема алкохол. Правен въпрос по цененето на доказателствата не е поставен, поради което следва да се приеме, че и в това отношение касаторът не е обосновал допускането на касационното обжалване. На последно място следва да се посочи, че основанието за налагането на най-тежката дисциплинарна мярка в случая е системно нарушение на трудовата дисциплина, обосновано с посочените в заповедта три нарушения. Допускането на касационното обжалване по правен въпрос във връзка с изводите на съда по едно или две от тях, няма да доведе като краен резултат до преценка на трите нарушения, които като съвкупност са приети от работодателя за основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 511 от 23 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 837 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: