5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1746 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Д. Г. и Стана П. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. Т., против въззивното решение № 291 от 20 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 173 от 4 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 400 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г. за отхвърляне исковете на Г. против Д. И. Г. от [населено място] лично и в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], и против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място]: за прогласяване нищожността на покупко-продажба от 1998 г. на недвижим имот, като привидна, при условията на относителна симулация – прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията за чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността и на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот от 2002 г. като привидна, при условията на относителна симулация – прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията на чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот от 2004 г. като привидна, при условията на относителна симулация, прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията на чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, и в полза на ответницата Г. са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото ищците са родители на ответницата и не е необходимо да се обсъждат мотивите им да закупят имотите на името на дъщеря си; родителите дават паричните средства, които се трансформират в имоти и стават собственост на ЕТ, няма подставено лице, както приема въззивният съд, тъй като родителите не са искали да придобият имотите за себе си, като използват името на дъщеря си, а да ги закупят на нейно име, както е посочено още в исковата молба; продавачът ответно дружество е знаел, че ищците плащат сградите и мястото и за него е било без значение кой ще закупи имотите; съдът не е обсъдил задълбочено всички писмени и гласни доказателства; ищците никога не са твърдели, че са искали да избегнат плащането, а да трансформират парите си в имот, който да е собствен на дъщеря им, но при условие да останат да работят в цеховете и производството докато могат; плащането е извършено от родителите и ответницата нито е имала воля, нито средства и възможности да плаща; въззивният съд не е обсъдил най-важния въпрос дали е доказано, че ищците са направили цялостното плащане на имотите, като така решението е постановено при липса на мотиви. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поставят въпросите: представлява ли скрит договор за дарение договор, с който един имот е платен не от купувача по сделката, а от трето лице с привидно оформени платежни документи на купувача; ако едно лице е платило цената на закупения от друго лице имот с негово съгласие, без намерение за връщане, представлява ли тази сделка дарение на имота в полза на купувача и налице ли е трансформация на дадените пари в имот; ако скритият договор бъде признат за валиден, длъжен ли е съдът да разгледа основанията за неговото разваляне; съдът не е анализирал правилно фактите и не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на цялостното обсъждане на всички доказателства в тяхната взаимна връзка, което е довело до погрешни правни изводи, трябвало е да изложи мотиви, ако някои от доказателствата са неотносими, а не да ги подминава. По първите два въпроса се представя определение по чл. 288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да бъде преценявано по неговите критерии. По последния въпрос се представя решение на ВКС по отменения ГПК и решение на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответницата Д. И. Г. лично и като [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Х. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че след уточнения се поддържа привидност на три договора като прикриващи три дарения и поради несбъдване на поставеното в прикритите договори условие (ищците да работят в закупения от тях цех), те да бъдат отменени. По иска за прогласяване на нищожността на продажба от 1998 г. от касаторите на ответницата на недвижим имот като привидна и прикриваща дарение, е прието че, симулативността не може да се установява със свидетелски показания, а ищците не са ангажирали писмени доказателства (обратен документ или изявление пред държавен орган, правещо твърдението вероятно), и след като дарение не е установено, то искът за отмяната му следва да се отхвърли. По иска за прогласяване нищожността на договор за продажба от 2002 г. между ответното дружество и едноличния търговец е посочено заявеното от ищците, че те са платили цената на имота, но не са страна по сделката, поради което те могат да установяват симулация с гласни и писмени доказателства; установено е, че ищецът е осигурил пари за заплащане цената на имота, но това не означава, че продажбата е привидна и прикрива дарение – продавач по сделката е ответното дружество, а за да се установи, че тя прикрива дарение, следва да се установи, че съгласието на страните по нея е да не се заплати цената, и при липса на твърдение за наличие на подставено лице, искът е неоснователен, като спорът по този иск е преюдициален по иска за отмяна на дарение, поради което и този втори иск е неоснователен. За третата сделка е прието същото, както и за втората, като съдът сочи, че представените данни за предоставен на ищеца заем не обосновават извод, че покупко-продажбата прикрива дарение, направено от ответното дружество в полза на ЕТ.
К. съд приема, че не са налице основанията, посочени от касаторите, за допускане на касационното обжалване, тъй като те не са поставили правен въпрос по обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Първият правен въпрос очевидно е свързан с атакуваните сделки за покупко-продажба между ответното дружество и ответницата. Отговорът на втората част на въпроса е отрицателен – заплащането на сумата по сделката от друго лице, а не от посочения като купувач, може да представлява както дарение, така и да е в изпълнение на други, различни правоотношения, например изплащане на дълг, скрито упълномощаване, персонална симулация и др. В случая съдът обаче приема друго – дори и сумите по втория и третия процесни договори да са заплатени от касаторите, продажбените правоотношения не са нищожни като прикриващи дарение, тъй като не се твърди и не се представят каквито и да е доказателства за намерение между страните по договорите да прикрият дарение.
На втория правен въпрос отговорът е утвърдителен, но отново касаторите са избрали да посочат съображения не по действителните съображения на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че не се доказва нищожността на втората и третата сделка като привидна предвид конкретните твърдения на ищците и заявената от тях правна фигура в исковата молба и уточненията към нея. Тъй като позитивно решение по иска за установяване привидността на сделката е условие за разглеждане на твърдението за наличие на прикрита сделка, съдът, при прието неустановяване на нищожността на продажбените сделки, изобщо не е пристъпил към разглеждане на други твърдяни правоотношения между страните. При тези съображения следва да се приеме, че и третият правен въпрос – ако скритият договор бъде признат за валиден, дължи ли съдът разглеждане на основанията за неговото разваляне (всъщност съдът приема, че се търси отмяната му), не държи сметка за дадено от въззивния съд разрешение.
На последно място се твърди основание за допускане на касационното обжалване по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. В разглеждания спор съдът е изложил подробно и ясно изводите си, обосновани с приетите доказателства. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни с тези изводи, не води до заключение за липса на обсъждане на всички относими доказателства по твърденията, въведени в спора. Съдът е приел, че по първата сделка липсва доказване на нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. последно, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а за втората и третата сделка, че дори и да е доказано дарение на сумите за закупуване на имотите от страна на касаторите, това не води до нищожност на продажбените сделки поради обстоятелството, че сумите са дарени на купувача от трето за сделката лице, предвид липсата на твърдение, че действителният купувач е именно дарилият сумите. Ето защо, в заключение, независимо от интереса на касаторите касационното обжалване да бъде допуснато, липсата на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, води до недопускане на касационното обжалване.
Ответницата претендира присъждане на разноски, но само в случай, че касационната жалба бъде разгледана, каквато настоящата хипотеза не е, тъй като касационното обжалване не се допуска, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 291 от 20 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
София, …………………..2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1746 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Д. Г. и Стана П. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. Т., против въззивното решение № 291 от 20 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2012 г., с което е потвърдено решение № 173 от 4 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 400 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г. за отхвърляне исковете на Г. против Д. И. Г. от [населено място] лично и в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], и против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място]: за прогласяване нищожността на покупко-продажба от 1998 г. на недвижим имот, като привидна, при условията на относителна симулация – прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията за чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността и на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот от 2002 г. като привидна, при условията на относителна симулация – прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията на чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот от 2004 г. като привидна, при условията на относителна симулация, прикриваща действителното съглашение между страните за извършване на дарение, условията на чиято действителност като форма са налице и кумулативно съединен иск за прогласяване нищожността на прикритото съглашение, тъй като не са изпълнени неговите условия, и в полза на ответницата Г. са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото ищците са родители на ответницата и не е необходимо да се обсъждат мотивите им да закупят имотите на името на дъщеря си; родителите дават паричните средства, които се трансформират в имоти и стават собственост на ЕТ, няма подставено лице, както приема въззивният съд, тъй като родителите не са искали да придобият имотите за себе си, като използват името на дъщеря си, а да ги закупят на нейно име, както е посочено още в исковата молба; продавачът ответно дружество е знаел, че ищците плащат сградите и мястото и за него е било без значение кой ще закупи имотите; съдът не е обсъдил задълбочено всички писмени и гласни доказателства; ищците никога не са твърдели, че са искали да избегнат плащането, а да трансформират парите си в имот, който да е собствен на дъщеря им, но при условие да останат да работят в цеховете и производството докато могат; плащането е извършено от родителите и ответницата нито е имала воля, нито средства и възможности да плаща; въззивният съд не е обсъдил най-важния въпрос дали е доказано, че ищците са направили цялостното плащане на имотите, като така решението е постановено при липса на мотиви. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се поставят въпросите: представлява ли скрит договор за дарение договор, с който един имот е платен не от купувача по сделката, а от трето лице с привидно оформени платежни документи на купувача; ако едно лице е платило цената на закупения от друго лице имот с негово съгласие, без намерение за връщане, представлява ли тази сделка дарение на имота в полза на купувача и налице ли е трансформация на дадените пари в имот; ако скритият договор бъде признат за валиден, длъжен ли е съдът да разгледа основанията за неговото разваляне; съдът не е анализирал правилно фактите и не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на цялостното обсъждане на всички доказателства в тяхната взаимна връзка, което е довело до погрешни правни изводи, трябвало е да изложи мотиви, ако някои от доказателствата са неотносими, а не да ги подминава. По първите два въпроса се представя определение по чл. 288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да бъде преценявано по неговите критерии. По последния въпрос се представя решение на ВКС по отменения ГПК и решение на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответницата Д. И. Г. лично и като [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Х. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че след уточнения се поддържа привидност на три договора като прикриващи три дарения и поради несбъдване на поставеното в прикритите договори условие (ищците да работят в закупения от тях цех), те да бъдат отменени. По иска за прогласяване на нищожността на продажба от 1998 г. от касаторите на ответницата на недвижим имот като привидна и прикриваща дарение, е прието че, симулативността не може да се установява със свидетелски показания, а ищците не са ангажирали писмени доказателства (обратен документ или изявление пред държавен орган, правещо твърдението вероятно), и след като дарение не е установено, то искът за отмяната му следва да се отхвърли. По иска за прогласяване нищожността на договор за продажба от 2002 г. между ответното дружество и едноличния търговец е посочено заявеното от ищците, че те са платили цената на имота, но не са страна по сделката, поради което те могат да установяват симулация с гласни и писмени доказателства; установено е, че ищецът е осигурил пари за заплащане цената на имота, но това не означава, че продажбата е привидна и прикрива дарение – продавач по сделката е ответното дружество, а за да се установи, че тя прикрива дарение, следва да се установи, че съгласието на страните по нея е да не се заплати цената, и при липса на твърдение за наличие на подставено лице, искът е неоснователен, като спорът по този иск е преюдициален по иска за отмяна на дарение, поради което и този втори иск е неоснователен. За третата сделка е прието същото, както и за втората, като съдът сочи, че представените данни за предоставен на ищеца заем не обосновават извод, че покупко-продажбата прикрива дарение, направено от ответното дружество в полза на ЕТ.
К. съд приема, че не са налице основанията, посочени от касаторите, за допускане на касационното обжалване, тъй като те не са поставили правен въпрос по обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Първият правен въпрос очевидно е свързан с атакуваните сделки за покупко-продажба между ответното дружество и ответницата. Отговорът на втората част на въпроса е отрицателен – заплащането на сумата по сделката от друго лице, а не от посочения като купувач, може да представлява както дарение, така и да е в изпълнение на други, различни правоотношения, например изплащане на дълг, скрито упълномощаване, персонална симулация и др. В случая съдът обаче приема друго – дори и сумите по втория и третия процесни договори да са заплатени от касаторите, продажбените правоотношения не са нищожни като прикриващи дарение, тъй като не се твърди и не се представят каквито и да е доказателства за намерение между страните по договорите да прикрият дарение.
На втория правен въпрос отговорът е утвърдителен, но отново касаторите са избрали да посочат съображения не по действителните съображения на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че не се доказва нищожността на втората и третата сделка като привидна предвид конкретните твърдения на ищците и заявената от тях правна фигура в исковата молба и уточненията към нея. Тъй като позитивно решение по иска за установяване привидността на сделката е условие за разглеждане на твърдението за наличие на прикрита сделка, съдът, при прието неустановяване на нищожността на продажбените сделки, изобщо не е пристъпил към разглеждане на други твърдяни правоотношения между страните. При тези съображения следва да се приеме, че и третият правен въпрос – ако скритият договор бъде признат за валиден, дължи ли съдът разглеждане на основанията за неговото разваляне (всъщност съдът приема, че се търси отмяната му), не държи сметка за дадено от въззивния съд разрешение.
На последно място се твърди основание за допускане на касационното обжалване по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК. В разглеждания спор съдът е изложил подробно и ясно изводите си, обосновани с приетите доказателства. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни с тези изводи, не води до заключение за липса на обсъждане на всички относими доказателства по твърденията, въведени в спора. Съдът е приел, че по първата сделка липсва доказване на нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. последно, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, а за втората и третата сделка, че дори и да е доказано дарение на сумите за закупуване на имотите от страна на касаторите, това не води до нищожност на продажбените сделки поради обстоятелството, че сумите са дарени на купувача от трето за сделката лице, предвид липсата на твърдение, че действителният купувач е именно дарилият сумите. Ето защо, в заключение, независимо от интереса на касаторите касационното обжалване да бъде допуснато, липсата на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, води до недопускане на касационното обжалване.
Ответницата претендира присъждане на разноски, но само в случай, че касационната жалба бъде разгледана, каквато настоящата хипотеза не е, тъй като касационното обжалване не се допуска, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 291 от 20 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: