О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 564
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 698/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу решение № 1805 от 14.11.2012 г. по т.д.№ 3074/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 139 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 372/2011 г. на РС-Раднево в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на „С. България Е., [населено място] сумата 25 000 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната като неправилно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът поддържа, че въпросът: „Следва ли да се прилагат методическите указания на Агенцията по обществени поръчки в процедурите за възлагане на обществени поръчки и в частност законосъобразно ли възложителят се е позовал на процесното указание”, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна „С. България Е. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск за връщане на неоснователно усвоена банкова гаранция, предоставена от ищеца за участие в открита от ответника процедура по възлагане на обществена поръчка, въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл.61 ЗОП за задържането й, тъй като ищецът нито е оттеглил заявлението си след изтичане на срока за получаване на заявления, нито е оттеглил офертата си след изтичане на срока за получаване на офертата по смисъла на чл.61 ЗОП, както и по смисъла на т.33, т.53 и т.4 от издадените от ответника УКАЗАНИЯ за подготовка на оферти и провеждане на процедура по ЗОП.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Така, както е формулиран, поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото. Въззивният съд не е отрекъл приложимостта на методическите указания на А. във връзка с някои случаи на връщане и задържане на гаранции за участие, а е приел, че тълкуването на тяхното съдържание не води до промяна на направените правни изводи на съда за отсъствие на визираните в чл.61 ЗОП хипотези, в които възложителят има право да задържи гаранцията за участие. Липсата на форумулиран въпрос, който да отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е налице задължение на касационната инстанция да обсъжда наличието на въведената от касатора допълнителна предпоставка за това.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1805 от 14.11.2012 г. по т.д.№ 3074/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: