О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 847 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ОБЩИНА В. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 461 от 26.10.2011 год., по в.гр.д.№ 714/2011 год., с което е обезсилено решението на Велинградския районен съд от 06.06.20122 год., по гр.д.№ 743/2010 год., прекратено е производството по делото пред същия съд и е изпратено по компетентност на Административен съд [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – § 59 от ПЗР на ЗОП/ ДВ бр.52/2010 год./, във вр. с чл.122г, ал.4 ГПК – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че „с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – за приложимостта на нормата на § 59 от ПЗР на ЗОП, в редакцията и в ДВ бр. 52/2010 год., към процедурата по чл.122г, ал.4 ЗОП/ ДВ бр. 37/ 2006 год./, когато тя е открита до влизане в сила на соченото изменението на ЗОП”.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място] не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, решение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Пазарджишкия окръжен съд е приел, че с разпоредбата на чл.122л ЗОП, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.52/2010 год. и в сила от 13.07.2010 год. е изменен процесуалния ред за защита за причинени вреди от нарушения при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка и сключване на договор за обществена поръчка, каквато е и претенцията на ищеца [фирма], [населено място] срещу ОБЩИНА В., като е предвидено тези дела да се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК, вместо по ГПК, съгласно разпореденото от действалия до изменението чл.122г, ал.4 ЗОП, в редакцията му, съгласно в ДВ бр.37/2006 год.. Изложени са съображения, че макар и исковата молба на [фирма], [населено място] да е подадена в районен съд [населено място] на 23.06.2010 год. при действието на чл.122г, ал.4 ЗОП, в горепосочената редакцията, обнародвана в ДВ бр.37/2006 год. , според която заинтересованите лица в разглежданата по- горе хипотеза имат право да претендират обезщетение по реда на ГПК – възможност е уредена и от общата разпоредба на чл.120а, ал.1 ЗОП, то обстоятелството, че с изменението на закона е създаден нов процесуален ред за защита, изрично предвиден с чл.122л ЗОП и липсва разпоредба, която да запазва досегашния ред по отношение на заварените производства, означава, че последните, поради незабавното действие на процесуалноправните норми, засягащо и висящите производства, е следвало да бъдат разгледани по разпоредения нов процесуален ред, което обстоятелство първоинстанционният съд не е съобразил и е постановил недопустим съдебен акт.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, като релевантен за крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки непрецизната си формулировка, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че въведеното селективно основание е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което, съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, изключва въобще обсъждането му, като допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол, то съобразена нормата на § 59 и на § 60 от ПЗР на ЗОП , която с оглед изрично посоченото в съдържанието и, че касае само заварените висящи възлагателни процедури, но не и образуваните по ГПК производства, е ясна и непротиворечива и не се нуждае от корективно тълкуване, както и създадената от петчленни състави на ВКС и ВАС последователна практика по въпроса за компетентния в разглежданата хипотеза съд, която макар и невключена в съдебните актове по т.3 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС следва да бъде взета предвид, изключва приложението му и по същество.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че при липсата на изрична разпоредба, която да запазва разпоредения до изменението на закона процесуален ред, или разпоредба, която да предоставя правото на избор на по- благоприятния процесуален закон, е приложимо общото безспорно в съдебната практика и правна доктрина правило, за незабавното действие на процесуалните норми, което е по отношение на всички т.е. тези норми са приложими и към заварените висящи процесуални правоотношения, както е приел и ПОС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 461 от 26.10.2011 год., по в.гр.д.№ 714/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: