О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е
№573
София,03.09.2013година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 1674/2013 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Н., [населено място] срещу въззивно определение № 19605/30.11.2012 г. по ч. гр. д. № 13859/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 30.07.2012 г. по гр. д. № 30312/2012 г. на Софийски районен съд, 59-ти състав, с което е върната исковата му молба.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, а допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба срещу определението от 30.07.2012 г. по гр. д. № 30312/2012 г. на Софийски районен съд, 59-ти състав, с което е върната исковата молба на Я. Н. срещу Н. (А.) М. за признаване за установено, че договорът за прехвърляне на 125 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място] е развален, съединен при условията на евентуалност с иск за развалянето му на основание чл. 87 ЗЗД и при условията на кумулативност с иск за връщане на 125 дружествени дяла. В първоинстанционния акт е прието, че установителен иск за факти е допустим само в изрично посочените от закона случаи, каквато не е разглежданата хипотеза, относно евентуално съединения иск е прието, че съдебното разваляне на договори е допустимо само в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД – при договори, които имат за предмет вещни права, а относно кумулативно съединения иск, че правният способ за защита е чл. 29 ЗТР, а не осъдителният иск за връщането на дружествените дялове. След дадени указания за уточнение на исковата молба и след неизпълнението им е счетено, че предявените искове са процесуално недопустими, на което основание исковата молба е върната.
В изложението на основанията частният касатор е формулирал следните въпроси: дължи ли произнасяне сезираният съд по искова молба с основание чл. 87 ЗЗД, когато с исковата молба се претендират и редхибиторни последици от развалянето на двустранния договор; с какъв иск разполага изправният продавач срещу неизправният купувач, след развалянето на двустранния договор за продажба на дружествени дялове в О. – осъдителен за връщане на дружествените дялове, установителен за собственост и/или за липсата на правна връзка с купувача или с конститутивен по реда на чл. 71 или чл. 74 ТЗ; по какъв ред се разваля двустранният договор за продажба на дружествени дялове в О.; Приложим ли е искът по чл. 29 ЗТР в хипотезата на несъществуване на вписано обстоятелство – при развален договори, подлежащ на вписване в Търговския регистър; с оглед на порока как следва да се квалифицират съдебните актове противоречащи на чл. 2 ГПК – нищожни, недопустими или неправилни.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Въпросът за редхибиторните последици няма отношение към решаващите съображения на въззивния съд и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Освен това по поставения въпрос е налице последователна и непротиворечива практика, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е допустим като последица от развалянето на един договор, което разрешение е в съответствие с приложените от жалбоподателя съдебни актове. Въпросът с какъв иск разполага изправната страна след развалянето на договора е логически и функционално свързан с първия въпрос и съответно е неотносим към обжалваното определение, с което е дадено разрешение на друг процесуален въпрос по конкретното исково производство.
По третия поставен въпрос е налице трайна съдебна практика и не е налице основание за нейното ревизиране. Относно договорите за покупко-продажба на дружествени дялове е приложима разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и изправният кредитор може с едностранно волеизявление извънсъдебно да развали действието на договора. В тази връзка е категорично становището, че е недопустим съдебния ред за развалянето на договори, които нямат за предмет прехвърлане на право на собственост или на вещни права, в който смисъл е и ТР № 142-6/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС.
Въпросът свързан с приложното поле на иска по чл. 29 ЗТР не е включен в предмета на спора и няма отношение към изводите на въззивния съд, следователно не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
Що се отнася до петия поставен от жалбоподателя въпрос, следва да се отбележи, че изводът дали един иск е недопустим не е равнозначен на отказ от дължимост на защита и съдействие по чл. 2 ГПК. Изводът на съдилищата дали предявеният иск е допустим може да бъде неправилен, но това не води до недопустимост или нищожност на съдебния акт.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното определение до касация.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 19605/30.11.2012 г. по ч. гр. д. № 13859/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: