О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 05.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2541/2013 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 887/29.03.2013 г., постановено по ч. т. д. № 344/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С последното е отменено определение № 31/17.01.2013 г. по т. д. № 167/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на [фирма], [населено място] за неподведомственост на спора и е изпратено делото по подсъдност на Пловдивския окръжен съд, като вместо него е постановено друго, с което е прекратено производството по делото поради наличието на арбитражна клауза по висящия спор.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и подлежи на касиране, а допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение и да прекрати производството по делото, апелативният съд е приел, че предвиденото в чл. 12 от договор от 11.08.2009 г. арбитражно споразумение може да бъде изпълнено, като е изложено, тъй като при липса на уговорки относно процедурата за образуване на арбитражния съд, на процедурата, която арбитражния съд трябва да спазва при водене на делото, мястото, където да се разгледа арбитражното дело, езикът, който ще се използва в арбитражното производство, се прилагат общите правила предвидени в съответните разпоредби на ЗМТА.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор е формулирал въпроса за „минимално изискуемите законови критерии, обосноваващи извод за наличие на арбиражна клауза в договор между две страни”.
Настоящият състав намира, че изведеният от жалбоподателя въпрос отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по него е дадено разрешение с постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове, имащи задължителни за съдилищата характер. Така в Определение № 391 от 22.05.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 235/2012 г., IІ т. о., ТК е прието, „че дори и при пълна липса на посочена в арбитражното споразумение арбитражна институция или арбитри, следва да се счете, че страните са пожелали спорът им да се разреши от инцидентен арбитраж, в които случай решаващият орган се учредява съобразно чл. 11 и чл. 12 ЗМТА”. Настоящият състав се присъединява към това становище, според което когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на конкретно определена арбитражна институция, то винаги е за арбитраж ad hoc, който при липса на други индивидуализиращи белези, следва да се учреди съобразно съответните разпоредби на ЗМТА. Наличието на създадена задължителна съдебна практика по въпроса изключва селективния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на обжалваното определение до касационен контрол.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното Върховният касционен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на въззивно определение № 887/29.03.2013 г. по ч. т. д. № 344/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 400 лева (четиристотин) лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: