1_89/24.04.2007г.
Чл.4,ал.3,т.2 от КСО
Чл.1,ал.1 от НООСЛБГРЧ
Относно:осигуряване съдружници в търговско дружество,в случай че единият е осигуренкато собственик в ЕООД, а другите се осигуряват като регистрирани земеделски производители, когато не упражняват управленски функции и не участват с личен труд в дружеството, изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла начл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина/НООСЛБГРЧ/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата осигуряването на тази категория лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност, а в ал. 2 е предвидено започването,прекъсването,възобновяването или прекратяването на трудова дейност дасеустановявас декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена в компетентнатадирекцияна НАП и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От текста на посочената разпоредба е видно, че осигуряванетое свързано с упражняването на трудова дейност.
От изложеното до тук следва, че съдружник, който не е вписан като управител в съдебното решение, не упражнява трудова дейност като съдружник, т.е. не извършва никакви действия, свързани с дейността на дружеството (сключване на сделки, подписване на документи и др.), не дължи осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Във Вашия случай, след като съдружниците в търговското дружество не извършват управленски функции нито участват с личен труд не следва да се осигуряват по реда на горепосочената разпоредба.
‘