1_ИТ_00_18/2015 год.
ЗДДФЛ чл.29
ЗДДФЛчл.9, ал.2
относно: прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и на Кодекса за социално осигуряване /КСО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП –…….. с вх.№ ………/ 2015 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Регистриран сте като самоосигуряващо се лице, в качеството на съдружник и управител в търговско дружество, извършващо дейност – счетоводни услуги. Същевременно имате сключен граждански договор с центрове за професионално обучение /ЦПО/, които договори са за учебни часове, без да е записан периода за който се отнасят, като същевременно неразделна част от тях са учебните графици, които обаче показват периода на договора. При получаване на хонорара по договора, Вие декларирате пред платеца на дохода, че сте самоосигуряващо се лице, на което основание не Ви удържат авансово данък по реда на ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Съответно, на тримесечие си определяте авансовия данък, декларирате го и го внасяте в сроковете, регламентирани в ЗДДФЛ.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия и попадате ли в определението „извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка”?
2. Трябва ли при изплащане на възнаграждението ЦПО да Ви издава служебна бележка по реда на ЗДДФЛ, след като сте декларирали, че сте самоосигуряващо се лице?
3. Ако ЦПО нямат задължение да издават служебна бележка, трябва ли Вие да им издавате документ, съдържащ реквизитите на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството/ЗСч/?
4. Трябва ли при получаване на възнаграждението от ЦПО да издавате фискална касова бележка по реда на Наредба № Н-18/2006 г., след като не сте регистриран като свободна професия?
5. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход, на каква база се разпределя същия в колона 5.5 на Таблица 1 от Справката към годишната данъчна декларация /ГДД/? Възможно ли е за база да се вземат отработените часове за съответния месец съгласно учебните графици към гражданските договори и задължително ли е разпределението на дохода пропорционално за месеците за които се отнася?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, извън компетентността на НАП е предоставянето на становище относно регистрацията по реда на Закона за регистъра БУЛСТАТ /ЗРБ/ на физическо лице, упражняващо свободна професия.
Независимо от изложеното следва да имате предвид следното:
Регистър БУЛСТАТ е единен национален административен регистър, който се води и поддържа от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието – чл.2, ал.1 от ЗРБ. Регистрацията е два вида – задължителна (за лицата по чл.3, ал.1 от с.з.) и доброволна (за лицата по чл.3, ал.2 от закона).
При вписване на лица в регистъра Агенция по вписванията определя за всяко от тях уникален единен идентификационен код (ЕИК), наречен “код по БУЛСТАТ“, който служи за идентификация. Всички правни субекти, вписани в регистъра са длъжни да използват и посочват единния идентификационен код по БУЛСТАТ в документите, които издават и използват в документооборота.
Вписването в регистър БУЛСТАТ е задължение за физическите лица, упражняващи свободна професия във връзка с чл.3, ал.1, т.9 от ЗРБ и се извършва на формално основание чрез представяне на документите, специфични за конкретната категория лица.
Вписването на лицата в регистър БУЛСТАТ има значение за приходната администрация, с оглед автоматизираното подаване на данни за лицата към информационната система на Националната агенция за приходите – чл.32, ал.1 от ЗРБ.
По втори въпрос:
На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ, лице придобило доход от стопанска дейност по чл.29 от закона, дължи авансово данък, върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Данъкът е в размер 10 на сто от придобития облагаем доход по чл.29 от ЗДДФЛ и съгласно чл.43, ал.4 от закона се определя и удържа от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО – платци на доходи от стопанска дейност. Съответно, в чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ е посочено, че предприятието, платец на доходи по чл.29, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43, сметка за изплатените суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето придобило дохода.
Същевременно, алинея 4 на чл.43 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода – чл.43, ал.5 от с.з. Следователно, след като сте декларирали пред центровете за професионално обучение, че сте самоосигуряващо се лице, платецът на дохода – ЦПО, не следва да издава сметка за изплатените суми и служебна бележка.
По трети и четвърти въпрос:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените по закона лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
На основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл.9, ал.1 от същия закон, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Нормативно не е предвиденред за одобряване и/или публикуване на задължителен образец на този документ, адресиран до други предприятия или физически лица. Той може да бъде фактура, констативен протокол, разписка, сметка и др., но задължително трябва да съдържа необходимите реквизити по чл.7, ал.1 от ЗСч.
Поради това, че в запитването си не сте посочили начина на изплащане на възнагражденията, Ви уведомяваме, че нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги
Кръгът на освободените лица от задължението да издават фискална касова бележка е посочен в чл.4 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Видно от т.8 от посочената по-горе разпоредба не е задължено да регистрира извършваните продажби в търговски обект лице, което извършва дейност на лице, упражняващо свободна професия. Съгласно §1, т.7 от ДР на наредбата „лица, упражняващи свободна професия” са тези по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, а именно: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО
Съответно, ако едно физическо лице извършва дейност по извънтрудови правоотношения без да притежава търговски обект по смисъла на Наредба Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно изискванията на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ следва да издава само документи за придобитите от него доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.
Същевременно, няма пречка, по желание, физическите лица попадащи сред изброените в чл.4 от Наредба № Н-18/2006 г., да издават и фискални касови бележки от фискално устройство по реда на същата наредба.
По петивъпрос:
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение изпълняват някакъв облигационен договор, дължимата престация по който е свързана с полагане на труд. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място и т.н. Правната регламентация на гражданските договори е в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно този закон, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Когато отношенията между страните не са уредени по Кодекса на труда, а е сключендоговор за работа без трудово правоотношение редът за осигуряване е регламентиран в чл.4, ал.3, т.5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл.5 и чл.6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, като лицата декларират пред платеца на дохода, че са самоосигуряващи се лица. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход.
Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя по реда на чл.6, ал.8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
За определяне на окончателния размер на осигурителния доход се попълва Таблица 1 и 2 към справката.
От представената в запитването фактическа обстановка става ясно, че лицето е самоосигуряващото се лице – упражняващ трудова дейност като собственик на търговско дружествоиизвършва дейност по договор за работа без трудово правоотношение извън дейносттаза която е регистриран.
Когато извършва работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран, собственика декларира дохода от работата в колона 5.5 от Таблица 1 и 2 за месеца, за който се отнасят. Месечният осигурителен доходсе посочва за месеца, за който е упражнявана дейността.
В тази връзка в указанията за попълване на таблиците от справкатав клона 5.5. е посочено, че „месечния осигурителен доход се вписва за месеца, за който е упражнявана дейността. Когато работата без трудово правоотношение е извършена за повече от един месец, месечният осигурителен доход се определя като полученото възнаграждение след приспадане на разходите за дейността се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността“