ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1398
София, 05. декември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4414 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 349/26.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 3047/2012, с което е отменено решение № 281/28.05.2012 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 249/2012, като е уважен до размера на 10.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението в частта, в която е отхвърлен иска до размера на 16.000 лева е касаторката-ищца Ц. Я. Ц., представлявана от адв. Д. Г. САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в частта, в която е уважен иска е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Кр. К., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 15.05.2009 до 20.07.2010 г. срещу ищцата е повдигнато и поддържано обвинение в набедяване – престъпление по чл. 286 НК, като по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка”. В резултат на това ищцата е изпитала стрес и притеснение от упражнената наказателна репресия, срам пред хората за това, че е обвинена в тежко умишлено престъпление срещу правосъдието и притеснения за бъдещето й, станала е затворена и необщителна, не се е хранила добре. В този период тя се е омъжила и е родила дете, но по делото не е установено преждевременното раждане на детето с 12 дни да е следствие на изпитаните негативни изживявания.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 349/26.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 3047/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.