ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1395
София, 05. декември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3708 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260/14.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2968/2012, с което е отменено частично решение № 3227/02.05.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 8412/2010, като е уважен до размера на 10.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението в частта, в която е отхвърлен иска до размера на 50.000 лева е касаторът-ищец Л. Д. В., представляван от адв. И. В. и Г. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди значението на всички негативни изживявания на пострадалия, за да определи вида и тежестта на причината вреда и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Недоволна от решението в частта, в която е уважен иска над размера на 5.000 лева е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Б. С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 11.10.1996 до 05.05.2010 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в кражби, извършвани при условия на продължавано престъпление, като по отношение на него от 11.10.1996 до 26.02.1997 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „парична гаранция е след това в „подписка”. В резултат на това в продължение на повече от 13 години (значително над разумния срок) ищецът е бил принуден да организира защитата си при многократното разглеждане на делото от различни инстанции, изпитвал е стрес и притеснение от упражнената наказателна репресия (в т.ч. задържане под стража), нарушено е било общуването му с близки и приятели, станал е по-нервен, затворен и необщителен, влошило се е здравето му, загубил е работата си и дълго време е останал безработен. Ищецът е с множество сериозни заболявания, но те не са причинени от изпитания психо-социален стрес, възможно е това да е повлияло само косвено в посока на утежняване на протичането им.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че е длъжен да обсъди значението на всички негативни изживявания на пострадалия, за да определи вида и тежестта на причината вреда, а размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260/14.02.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2968/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.